Малцина са българските изследователи, имали шанс отблизо да познават баските в цялост – език, бит, обичаи, нрави и традиции. Сред тях е испанистът Мария Пачкова, която в продължение на десетилетия е част от испанската редакция на Радио България, а преди десетина години печели стипендия, която я отвежда в Сан Себастиан – един от трите най-големи града на баските, обявен за Европейска столица на културата през 2016 г., когато дели титлата с полския Вроцлав. "Сан Себастиян е голям, красив град, с много културни традиции"– казва Мария Пачкова и прави паралел между баски и българи:

Със завръщането си в България Мария Пачкова добавя към голямата колекция от преводна художествена литература на значими испански автори и нови – този път от литературния свят на баските. Вълнува се искрено от техния мироглед и светоусещане и с всеки превод тя отново потегля към териториите, населявани от носителите нанай-стария говорим и в момента език в Европа – еускара. Този път "спътници" на Мария Пачкова са един оригинален разказвач на истории с днешна дата и един случаен минувач през Страната на баските – герои в последната книга, която тя, заедно с издателство "Пламар" представя на българския читател в превод от баски език:

"Досега представяхме главно по-важните, по-видните съвременни баски писатели. Авторите на историята "Минян" /в превод от баски е "малко братче“/ са един африканец – Ибрахима Балде, и един баск – Амец Арсалюс. Защо решихме да издадем тази книга? – тя е свързана с много болезнена тема за цяла Европа – бежанците. Тя е изпълнена с много драматизъм, защото съдбата на всеки бежанец е една драма. В тази книга се разказва историята на един младеж, който няма намерение да става бежанец и да търси бъдещето си в по-богатите страни в Европа. Но дългът към семейството го отвежда по пътя на малкия му брат, който е тръгнал към Европа. Затова Ибрахима тръгва с надеждата да помогне на семейството си. Героят се озовава в Европа, където се среща с другият автор на книгата – Арсалюс, който е от баските и става част от неговата съдба."

"Може съдбата да имат голяма емиграция навън, е направила народа на баските по-чувствителен и към съдбата на мигрантите. Ние, българите, също имаме голяма емиграция – от последните години, но и преди това, когато българи са се заселили в Латинска Америка, в Аржентина и в Уругвай" – продължава сравненията Мария Пачкова:

"Но това, което не бива да пропускам е високото ниво, качеството на съвременната баска литература, те имат много добри писатели. Това се дължи на подкрепата от страна на официалните власти и показва едно масово добро отношение на хората към езика. По исторически причини не всеки баск знае езика си, защото дълго време той е бил забраняван – сега тяхната общност е двуезична, всеки един от баските владее испански или френски. Но сега изучаването на езика на баските е в разцвета си."

Дейността, на която е посветила целия си съзнателен живот, а именно превода, Мария Пачкова определя като неповторим начин човек да отвори голям прозорец към света. За нея обаче това е и начин да поддържа и усъвършенства родния си език. "Нека не забравяме колко важен е българският, той си е наш, затова трябва да се грижим за него, но и да се стремим да го ползваме правилно" – е посланието ѝ на отдаден преводач, който всеки ден работи с думите:

"Аз имах голям късмет. Започнах да уча испански по стечение на семейни обстоятелства, но моята младост съвпадна и с големия интерес към испанския език, тъй като скоро след победата на кубинската революция в България се създаде специалност испанска филология. Така че аз съм завършила с първите випуски тази филология. Впоследствие, за щастие, си намерих бързо работа в радиото още като студент – някои от нас ходехме доброволно да участваме и да се учим, работата ни беше безкрайно интересна. Работата в радиото е най-щастливият период и то не само за мен, за всички хора в редакцията беше така. Попаднах сред хора, които имаха голям интерес и желание за развитие, желание за усъвършенстване и научаване. Търсехме всякакви начини да се обогатим. Тогава нямаше достъп до изданията, бяха само кубинските. Така свързах живота си с испанския език и никак не съжалявам. Имах възможност да уча и други специалности, но никак не съжалявам, че избрах филологията и освен това, че се захванах с художествен превод още тогава, когато работех в радиото.“

Успоредно с преводите от испански на български, Мария Пачкова превежда и от български на испански – казва, че така се създава баланс в превода, преводачът създава връзката между езиците и поддържа нивото и на двата едновременно:

"Професията на преводача е като всяка друга, изисква човек непрекъснато да работи. Не може да се спира, защото и думите нямат край, и действителността се променя непрекъснато, явяват се думи за нови неща, тъй като животът се променя. Но преди всичко, трябва много грижа за българския език и тя трябва да върви преди всичко с опитите да научаваш повече по испански. Това, което си научил на български никога не е достатъчно. Същото важи и за испанския. Ето, така си имаш занимание и работа за цял един живот, но едновременно и забавление. Освен това преводът ти отваря очите във всякакъв аспект, той отваря много прозорци към свят, който е непознат за теб. Аз смятам, че преводачът живее няколко живота. С всяка книга, която превеждаш, ти влизаш в една действителност, която не е твоята и затова живееш много животи. Никога не можеда ти е скучно. Превеждам предимно вечер, нощем, защото дълги години дните ми бяха посветени на радиото, пък и имам дечица, семейство и всичко си върви успоредно. Не мога да се оплача от нищо, животът ми позволи пълноценно да се развивам във всяко отношение."