Ще вдигат паметник на проф. Иван Митев в родното му село Крушовица

Област Враца се включва в кампанията на Инициативния комитет за набиране на средства за изработка и монтиране на паметник на проф. Иван Митев. Предвидени са и инициативи по даване име на улица и площад на името на проф. Иван Митев, както и за преименуване на Специализираната болница за активно лечение по детски болести. Инициативите са под патронажа на Комисията по здравеопазване към Народното събрание.

Проф. Иван Митев е роден в Крушовица и е открил VІ-я сърдечен тон, наричан "Тон Митев". Откритието е признато от водещи учени в детската кардиология от САЩ, Франция, Русия и други страни и е едно от най-значимите открития в областта на медицината в България. Откритието на проф. Митев е обявено и за най-значимото българско събитие за 20-ти век. Това стана през 2009-та година, когато БНТ организира мащабна анкета сред българите. Тогава в 10 области бяха номинирани 10 постижения. На 17 декември 2009 шестият сърдечен тон бе категорично избран за българското научно откритие на 20 век, с 57,18% от гласовете. На второ място беше класирано откриването на нивалина с 10,40%.

"Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина, известно още като "Феномен на века", коментираха учени. Парадоксално обаче, че паметта и делото на проф. Иван Митев по никакъв начин не са увековечени в България. С неговото име е отпечатана само пощенска марка, която е единствена в света в областта на кардиологията. Тези факти провокираха създаването на инициативен комитет, който се зае със задачата името на проф. Иван Митев да получи заслужено признание. 24-членният състав на комитета, в който е и областният управител на Враца Пепа Владимирова, има намерение улица "Лидице" в квартал "Изток" в столицата да носи името "Проф. Иван Митев". На тази улица, на блок 155, където професорът е живял, ще бъде монтирана и паметна плоча. В инициативите се предвижда още издаване на негова биография и спомени, както и изработка и поставяне на паметник в родното му място- село Крушовица, община Мизия.

Проф. Иван Митев почина през 2006-та година, на 82-годишна възраст.
При желание и възможност всеки, който иска да участва в тази кампания, може да го направи. Набирателната сметка е:
Стопанска и инвестиционна банка, офис Мизия, адрес град Мизия, ул. "Георги Димитров" 25-27
BIC: BUIB BGSF
IBAN: BG90 BUIB 7998 5012 1344 00

Още по темата- публикация в mediazdrave.blogspot.com: Шестият сърдечен тон бе обявен за българското научно постижение на XX-и век. Това е първото голямо откритие на родната медицина, а негов автор е проф. д-р Иван Митев. За това невероятно медицинско откритие разказва проф. Ваньо Митев, син на проф. Иван Митев. Ваньо Митев е ректор на Медицинския университет - София, от 11 години е ръководител на катедра "Химия и биохимия", ръководител е и на Центъра по молекулярна медицина. Откритието на проф. д-р Иван Митев е направено в област, която преди 20-30 години се е изследвала много интензивно.

 

В миналото, когато не е имало възможност да се проникне директно в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се визуализират предсърдията, камерите и коронарните артерии, изключително много се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове. Те винаги са били една от най-изследваните области в медицината. Проучвани са още от времето на Хипократ и интересът към тях се дължи до голяма степен на факта, че с просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен тон.

 

По какъв начин се чуват повече от два тона на сърцето? С помощта на стетоскоп може да се чуе трети сърдечен тон, в някои случаи и четвърти. Петият сърдечен тон е открит през 1951 година от френския кардиолог Карло. Този сърдечен тон не може да се чуе със стетоскоп и се регистрира единствено с помощта на фонокардиография. Шестият сърдечен тон е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по друг начин, освен чрез фонокардиограф, който регистрира сърдечните тонове. Фонокардиографът е бил широко използван десетилетия наред, но в момента е изместен от инвазивната кардиология.

 

Шестият сърдечен тон почти не се регистрира при децата, а при възрастните се среща в 15% от случаите. При някои патологични състояния като аортна инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа) или митрална стеноза, тонът се среща в повече от 50% от случаите. Проф. Иван Митев предполага наличието на два шести тона - единият е нормален, а другият - патологичен. Ако проучванията бяха продължили и хипотезите около шестия сърдечен тон се бяха доразвили, той можеше да се използва за диагностика и проследяване на възстановителния период при различни сърдечни и сърдечносъдови заболявания. В момента точната диагноза на сърдечни пороци се поставя чрез инвазивна диагностика. При нея чрез катетър се прониква в сърцето, инжектира се контрастна материя, с помощта на която се визуализират патологичните изменения в сърцето. При тази техника диагнозата е много точна. Навремето, когато не се е прилагал инвазивният метод, фонокардиографията е била незаменима. И въпреки че инвазивната диагностика вече се е превърнала в рутинна практика, има своите противопоказания и ограничения. Не може да се прониква често в сърцето, без това да го увреди допълнително. Ето защо този метод не е подходящ за проследяване развитието на дадено кардиологично заболяване или ефекта от лечението. Диагностичната стойност на тоновете тепърва ще се доказва, категоричен е проф. Ваньо Митев.

 

Само факти: През 1972 година проф. Иван Митев забелязва наличието на особен тон, намиращ се в систолата, между първи и втори сърдечен тон. Интересното е, че всяка година се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безброй лекари, доценти и професори, но на никого до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон. Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации на 27 юли 1972 година. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация била много дълга и сложна и трябвало да има неоспорими доказателства за него.Проф. Иван Митев се свързва с много известни кардиолози - американски, френски и от бившия Съветски съюз. Предоставя им своите материали и иска експертно мнение от тях. Голяма част от световноизвестните по онова време кардиолози категорично застават зад мнението на проф. Митев, че регистрираното от него в действителност е отделен тон.Българските експерти към Института за изобретения и рационализации, въпреки нежеланието си, дават своето одобрение в подкрепа на шестия сърдечен тон като отговарящ на критериите за откритие. Отличие за това откритие се връчва от Тодор Живков на тържествена церемония. Държавата ни издава и пощенска марка, посветена на шестия сърдечен тон. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Куриозно е, че с това свое откритие Митев се явява на защита на докторска степен, но тогавашният директор на Института по педиатрия организира преместването на специализирания съвет от този към педиатрията към този по вътрешни болести и избират четирима рецензенти, което е прецедент. В крайна сметка провалят защитата му, без да отричат или оспорват наличието на шестия тон. Малко по-късно проф. Митев минава през ВАК и защитава дисертацията си, но в него остава огорчението от това, че негови колеги са се опитали да го провалят.Откритието е подходящо за провеждането на масов скрининг. Регистрирането на шести сърдечен тон може да бъде много полезно за проследяването на промените по време на възстановителния период при дадено лечение. Подходящо е и за масов скрининг. За да стане реалност това обаче, информацията, заложена в сърдечните тонове, трябва да бъде разгадана. Това не е никак лека задача.Само за произхода на първия сърдечен тон до 50-та година има над 40 теории и никоя от тях не е утвърдена. В действителност няма общоприета теория за възникването на нито един от сърдечните тонове. Що се отнася до произхода на шестия сърдечен тон, проф. Митев предлага две хипотези, но те трябва да се разработят и доразвият. Развитието им не е по силите на един човек, а е необходим голям екип от специалисти. Впрочем! Използвайки съвременните технически средства и огромните възможности, които предоставят компютрите, би могла да се анализира с много по-голяма точност и да се обогати информацията, която идва от тоновете. Това може да се използва и в посока профилактика и диагностика, както и в посока проследяване развитието на оздравителния процес при различни заболявания. Пред кардиолозите стои трудната задача да установят каква е истинската диагностична стойност не само на въпросния шести тон, но и на всички останали.