И по гроздобер в Ново село първо ще чуете: "Ми смо си ми"

"Ми смо си ми", което ще рече "Ние сме си ние"- пише под герба на видинското село Ново село, известно някога с младата си история и тайната си рецепта за старо вино.

 

Вино, печелило медали от винарски изложения по цял свят с марката "Новоселска гъмза". Марката я има и до днес, но в бутилките с този етикет виното отдавна не е от грозде, брано по слънчевите склонове на Ново село... Истинско новоселско вино кипи само в бъчвите на местните хора- и то само в мазетата на тези, които все още пазят любовта към земята и въпреки всички превратности на живота, не предават поминъка- някога бил гордост за селото.

"Разходите по отглеждането на лозята, ако се гледат както трябра, са толкова високи, че изкупните цени на гроздето са смешно малки", категорични са опитните лозари.

 

 

 

 

 

"Стари сме, не можем да се занимаваме. Децата ни са далече, а купувачи няма- нито на грозде, нито за лозята", споделят възрастни новоселяни, които тъгуват по лозята си, но въпреки това са ги изоставили и излизат на полето като Косето Босето- само за гроздобер... А подивелите маркови лози дават приплот толкова, колкото успеят да се справят без окопаване, пръскане, резитба...

"Ние не гледаме лозе. Ние или крадем грозде, или минаваме втора ръка и каквото оберем- продаваме във Видин", без притеснение признават местни роми.

"Много е хубаво в Ново село. Аз съм италианец, съпругата ми е българка. Купихме си къща тук и сега я подготвяме за живеене. Тук ще посрещнем заедно Коледа", разказва с усмивка на развален български Джовани. Герои разни, мозайка шарена...

Част от новия пейзаж на Ново село сега са както многото придошли роми, така и заселващите се тук чужденци. Странен баланс, ще кажете. Май като всичко в това село с любопитна история, основано някъде в края на 17 век (след поредното въстание в северозападните земи на тогавашната Отоманска империя) от потомци на чипровски майстори, сръбски и румънски бежанци и малкото останали местни хора, оцелели след опожаряването на старото село Просеник. И всичко това- ашладисано с потомци на български бежанци от Молдова, решили пак да се приберат в България след Освобождението.

 

 

 

 

 

 

 

Жилав народ, който гледа на живота малко отгоре, едно странно за беднотията на днешния ден високомерие, наподобяващо скъп костюм на разорен благородник. Но това е нашият Северозапад- в него всичко си имаме...