С патерица и лопата за сняг на прага на зимата

"Требва редовно да се разрева пътя, що иначе от снег до Киреево и хлеб нема как да ни докарат. И да не ни спират рейсовете! Сега се чува, че ще ни спират едната линия- нема да има сутрин връзка за Кула и Макреш- където сме община. Ако това стане, направо сме загубени..."- тревожат се възрастните хора. Разговорите ни с тях във всяко следващо село са плашещо еднакви. И бързо става ясно, че предимно възрастното население от планинските и полупланинските селца на Северозапада очаква студеното време и декемврийските виелици пак да го откъсне от Света, до който и без това не се чувства особено близо... Съдбата на тези хора остава извън полезрението на т.н. български бизнес- бил той среден, дребен или едър... Тези селски хора не са надеждни редовни пътници за частните превозвачи; те не са платежоспособни потребители на телекомуникационни услуги; те не само че не са богати платци на здравни услуги- точно обратното- те са бреме за здравната ни система... Това е етикетът, който поставя на нашите баби и дядовци циничният прагматизъм на нова България.

Но не са ли точно тези хора половината, че и повече от половината от населението на същата тази нова България, която е горд член на Европейския съюз? И как днешните лъскави български политици-прагматици биха тълкували един от основните принципи на ООН, че нивото на цивилизованост на една нация се измерва по отношението към онази част от населението, която се нуждае от специализирана грижа и закрила? Същото може да се каже и много по-просто- като си спомним приказката за желязната кука, бащата, дядото и внучето... Защото никой не може да гарантира на новите варвари, че и когато остареят ще останат богати... Днес обаче правото да решават е в техни ръце и те- под предтекст, че спасяват държавата от криза, продължават да спасяват единствено и само собственото си благополучие... А да се излезе в спор срещу това им право в днешно време, е равнозначно на предизвестен провал. И как иначе? Мениджър на чужда компания, притежаваща днес всичко, било някога на БТК, обяснява публично, че не го вълнуват бабите по селата, които седят с жичния телефон на скута... Важни са платежоспособните потребители на мобилните мрежи! Мениджър на чужда компания, притежаваща всичко, било някога на родното енерго, спира и пуска тока когато и на когото си иска. Нашенец с ранг на министър планово и открито- напълно законно!- разпродава съоръжения от някога държавните "Напоителни системи"...

 

Държавните ни мъже тези дни добре работят, за да бъдат продадени в скоро време на когото трябва и българските железници. И на добра за купувача цена- за да продължат традицията всяко следващо правителство да открие, разори и продаде на чуждестранни собственици поредния наричан някога "стратегически отрасъл"... А хората, с отчисленията от чиито заплати някога е създавано всичко това, което притежават днешните монополисти, са без ток, без телефон, без редовен транспорт и без медицинско обслужване...