Ученици от Враца изучават народните обичаи

публикувано на 21.12.11 в 14:39

15 ученици от основно училище "Христо Ботев" в село Баница усилено изучават народните традиции и обичаи. В дните преди Коледните празници те започнаха демонстрации на наученото в открит урок по родолюбие, който провеждат в къщата на героичната българка от село Челопек- баба Илийца. В темата от "Игнажден до Коледа" децата представиха най-характерните обреди за поредицата празници.

Игнажден е първият от коледните празници. Той е свързан с обичая "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "полазникът" е добър, богат и имотен човек, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие, сговор и успех във всичко. Облечени в автентични народни носии учениците разиграха идването на полазника и влизането му в къщата. Според обичая във Врачанско полазникът носи наръч съчки или слама от дома си. В къщата на домакина той сяда върху съчките или сламата, за да мътят квачките и да дойдат скоро годежари в дома. Полазникът хвърля и пръчки в огъня, и пожелава: "Колко искри има в този огън, толкова животни да се родят в оборите, и здраве да се пръска в тая къща". След това домакините му дават сито с жито, с което той поръсва из стаите и благославя: "Да се ражда дето рало ходи, а и там дето не ходи". Полазникът се дарява с риза, чорапи, кърпа, а по главата му се посипват жито и сушени плодове. После се сяда на софрата, а който от домакините излезе навън, задължително се връща в къщата с пръчки, които мята зад вратата. Смисълът на този обичай е да се внася в дома, а не да се изнася. В този ден не се и дават пари назаем. Най-добре е да се получават пари. Девойките от Врачанско на този празник се кичели и с гердани от тиквени семки. Обичаят е натоварен с два смисъла- семките наподобяват бели пари, но и символизират плодородието.

Учениците от училището в село Баница знаят много и за Коледа, така както са я празнували старите българи във Врачанско. Заедно с жени от мемориален комплекс "Ботев път", момичетата и момчетата показаха на практика знания за коледната трапеза. Те подредиха приготвени предварително 15 постни ястия. Сред тях бяха обредни пити с парички и късмети от дрян, няколко вида баници с късмети, ошаф от сушени плодове, качамак, пълнени чушки с кълцан боб, които са много популярни във Врачанско, и постни лютики.

Следващият празник, за който се подготвя голяма демонстрация, е популярният в балканските села около Враца Бръшленкьо. "Бръшленкьо" е момински обичай. С него в нощта срещу Василовден се гадае за здраве на хората и домашните животни и за късмет в женитбата. В деня срещу Василовден момите отиват в гората, берат листа от бръшлян и кършат пръчки от дрян. Вечерта се събират в къщата на най-личната мома и с много песни, задявки и смях правят китки от бръшляна. Всяко клонче се нарича за човек от къщата, за животните и за любимия. Китките се връзват с червен конец върху дряновите пръчки, но се слагат и стръкове босилек. След това се потапят в бяло котле с "мълчана" вода, поставено върху дървена синия с разпилени овесени зърна. Често трикраката масичка се изнася на кръстопът, а от овесените зърна момите взимат в шепа и ги поставят вечерта под възглавницата си, за да им излезе на сън бъдещия им съпруг.

И понеже наближават празници, ето и една рецепта, открадната от майсторитите балканджийки в Челопек. Това е дълбоко пазена в тайна стара българска рецепта за коледен домашен десерт- пълнена печена тиква. За целта се подбира средно голяма тиква. Реже се капачето й, а вътрешността хубаво се издълбава. За пълнежа е нужно да се приготвят нарязани на парченца круши, ябълки и дюли. Преди да се поставят в тиквата, парченцата плодове трябва да престоят около час, посипани със захар в тенджера. Когато плодовете се насипят плътно в издълбаната тиква, отгоре се слага и сушено грозде- стафиди. След това се излива или мед, пелте от дюли или сладко. Похлупва се с отрязаното от тиквата капаче. Цялата тиква се слага в по-дълбока тава с вода. Внимава се в тавата да има непрекъснато вода, защото тя играе роля на парна баня. Тиквата се пече около 4 часа на температура от 150-200 градуса. Да ви е сладко!

По публикацията работи: Ева Каралийска

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ученици от Враца изучават народните обичаи

БНР подкасти:

Екоминистърът отново на проверка за незаконни сметища в Монтана

Снимката на 17 май 2024 година

Врачанка е библиотекар на годината

Спокойно премина матурата във Видинско

Нов читателски клуб за хора в зряла възраст в библиотеката в Монтана

Почетния гражданин на Видин Богомил Петров отбеляза годишнина от свой рекорд

Община Монтана и турския град с общи мерки срещу климатичните промени

За БНР

Радио Видин