Видин почете паметта на Екзарх Антим І

"Празник на духа и ден на възпоменание", така определи днешния ден Величкият епископ Сионий.

 

Тържествата по повод на 140-годишнината от избирането на Видинския митрополит Антим за Първи Български екзарх започнаха с Панихида за Антим І, отслужена в храма "Св. Пантелеймон". Тя бе отслужена от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан и Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, в съслужение с монаси от епархията.

"Прекланяме се пред праведния живот и богуугодните дела на приснопаметния Антим - духовник, политик, държавник и пастир на България". Това заяви в приветствието си към гражданите Видинският владика Дометиан. По думите му светлият житейски път на Антим Първи Видински трябва да е пример за нас.

 

Признателни граждани и представители на институции поднесоха венци и цветя пред паметника на Екзарха. В единствения във Видин търговски център е подредена изложба на лични документи и църковни принадлежности на Антим Първи.

"Искаме по-често в тази зала да има изложби, свързани с историческото минало на нашия град"- заявиха първите посетители на документалната изложба.

"Горд съм, че живея и работя за град Видин, който се слави с имената на такива велики българи като Екзарх Антим Първи"- каза в приветствените си думи към участниците в научната конференция, посветена на Екзарх Антим І, кметът на Видин Герго Гергов. Той припомни приноса на видинския митрополит за построявaнето на катедралата "Св. Димитър", за изграждането на читалище и за развитието на просветното дело. Друга негова заслуга е и построяването на двуетажна сграда за девическо училище, където днес учат възпитаниците на ПМГ "Екзарх Антим І".

 

Организираното от Видинската Света митрополия събитие премина под патронажа на областния управител на Видин Цветан Асенов. По време на форума бяха изнесени доклади, представящи личността и значението на Антим І.

 

"Делото на първия български екзарх Антим и неговата всеобхватна личност е трудно да бъдат оценени дори и от дистанцията на времето", каза в доклада си директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова.

"През есента на 1868 година дядо Антим отслужва първата си служба във Видин. Още същия ден той изпратил писмо до Цариград, с което известява решението си да скъса с Патриаршията. А на 6 декември същата година, по време на служба в стария дървен храм "Св. Димитър" той не произнася името на гръцкия патриарх, с което на практика осъществява акта на отделянето на видинската епархия", припомни Фионера Филипова.

 

Тържествата са организирани от Видинската митрополия, Областната администрация Видин, Териториалната дирекция "Държавен архив" Видин, Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека "Михалаки Георгиев"и Общобългарския комитет "Васил Левски".

 

Мавзолеят на Екзарха се намира в двора на Видинската митрополия.
 

Из житието на Екзарх Антим І:

Екзарх Антим Първи е роден в Лозенград, с името Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир през 1837 година. В периода 1843-1844 година учи в най-реномираното тогава светско училище в Османската империя- Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме. Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки; учи в Одеса; завършва Духовната академия в Москва през 1856 година. След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на остров Халки. През 1861 година е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 година.

 

На 16 февруари (28 февруари стар стил) 1872 година е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание от 1876 година прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград с извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието. През април 1877 година- по настояване на Високата порта, е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен е в резултат на обща амнистия през март 1878 година и поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание през 1879 година. По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост, комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав- в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

 
"Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска". Антим Първи умира на 1 декември 1888 година.