Белоглав лешояд попълни колекцията на природо-научния музей в Белоградчик

Най-новият експонат в природо-научния музей в Белоградчик е белоглав лешояд- сравнително млад екземпляр, с размах на крилете 260 см.

 

В България лешоядът е строго забранен вид. До средата на ХХ век в страната са гнездели белоглави лешояди, но тъй като те се хранят с мърша, с намаляване на животновъдството изчезват и тези птици. Днес умрелите животни се изгарят в екарисаж, така че храна за тези птици няма. С цел възстановяването на вида четири неправителствени организации внасят у нас 26 лешояда от Испания. Известно време те са гледани във волиери във Врачански Балкан, Централен Балкан, Сините камъни и Котленската планина, където са били подхранвани изкуствено. След това са пуснати на свобода.

 

Лешоядите летят на високо и могат да изминат стотици километри на ден. Това доказва и пръстенът на крака на белоглавия лешояд- той е прелетял от Централен Балкан, а не от по-близкото с.Озерово във Врачанския Балкан. Но по някаква нещастна случайност той се е ударил в електропровод. Намират го служители на електро-разпределителното дружество, които веднага се обаждат на уредника на природо-научния музей в Белоградчик Тодор Тодоров. А той го изпраща в София в Националния природно-научен музей за препариране. Сега в белоградчишкия музей това е най-големият представител на птичия вид.

Природно-научният музей в града под скалите отваря врати през 1975 година. Идеята била да се излагат представители на флората и фауната от района на Белоградчик. Но с годините броят на експонатите нараства и сега в него могат да се видят експонати от цяла Северозападна България. Сбирката се състои от растения, несекоми, риби, земноводни, влечуги и бозайници. Особеното при подредбата им е, че са разположени по екологичен принцип- така, както се срещат по местообитания- в гората, във водата и т.н. Белоглавият лешояд не е единственият едър експонат в музея. Още от входа могат да се видят и скален орел, мечка, елен, а в другите зали и диво прасе, муфлон, дропла, сърна, вълк. Между едрите представители на животинския вид посетителите на музея с повишен интерес разглеждат риса- също вече изчезнал от нашите земи вид. Благодарение на професионалната работа на служителите в музея сбирката непрекъснато се увеличава, а музеят е едно от най-интересните за посещение места в града, особено за децата.