Валери Трендафилов: "Ще оцелеем и в кризата"

Село Черкаски, някогашното Хаджийска махала, се намира сред красива природа в близост до Вършец. Популярно името на селото стана в цял свят- при това съвсем буквално- от разказите на родения в берковското село Калиманица български писател Йордан Радичков. Някога, в разцвета на селото, тук се раждали по 100 деца годишно. Сега картината е много различна- с население в преобладаващо пенсионна възраст. Новият кмет на селото- Валери Трендафилов- обаче е оптимист и има амбицията да направи населеното място по-приветливо за живеещите там и за техните деца. Утре е празникът на селото. Подготовленията са започнали отдавна, разказва кметът.

За да усетят истински празника домакините, които ще бъдат ангажирани в приготвянето на празничната софра утре, истинското тържество с участие на самодейци от Вършец, Заножене, Озирово, Спанчевци, Замфирово и местната певческа група е било преди седмица.

Валери Трендафилов, кметски наместник на с. Черкаски

"На хорото имаше повече от 200 души!"- хвали се в рубриката "Добро утро, кмете!" в "Посоките на делника" Валери Трендафилов. За утрешния празник е организирана музика на живо- на трибуната в парка. Предварително от управата са се постарали да подготвят всичко, за да се усети наистина празничният дух.

"Каня всички, които са родом оттук, да се завърнат в родното си място и да почетат нашия празник, да го направим по-голям и по-хубав. Въпреки скромните ни възможности, убеден съм, че всеки ще се подготви подобаващо. Българите са корав народ, ще оцелеем и в кризата"- кани гости кметът.

В село Черкаски сега живеят около 250 души. Името си носи по руския княз Владимир Черкаски, оглавявал временното управление на България по време на Руско-турската война. Княз Черкаски е бил и кмет на Москва в периода 1868-1870 година.

В регистрите от 1900 година се вижда, че тогава в село Черкаски са се раждали по 100 деца, а населеното място е било център на община. В тези години е и подемът на селото, но нещата се променят след национализацията.

Сегашният кмет на селото Владимир Трендафилов разказа как кризата и липсата на финанси се отразява на ежедневието им.

"Когато седнах на кметския стол, не съм очаквал тежкото състояние, което заварих. Черквата- един християнски храм, беше девет месеца без ток... Бях шокиран, жените идваха да плачат, че изпращат покойните си роднини на свещи. Подът беше изгнил- като стъпиш се пробива. Взех веднага мерки и за седмица го оправихме."

В навечерието на празника селският управник пожела на всички да се уважават и да си помагат и в празници, и в болка.