Днес посрещаме Баба Марта

На първи март посрещаме Баба Марта. Тя е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. С непокорния си женски характер, тя създава непредвидени емоции през целия месец.

"В народния фолклор Баба Марта се смята за сестра на двама по-големи братя- Голям и Малък Сечко, които са съответно месеците януари и февруари", каза за РАДИО ВИДИН Сашка Бизеранова, доктор по етнография и уредник към Регионалния исторически музей във Видин.

"Посрещането й се свързва с началото на пролетта и с белите и червени мартенички, които се връзват на ръцете за здраве и дълголетие. Мартениците често се правят във вид на пюскюли от домашна прежда, каквато в миналото е била традицията. В близките години по-често се наричаха Пижо и Пенда. Белият цвят символизира мъжкото начало, а червеният- женското.

За възникването на мартениците има няколко предания. Едното от тях е, че тя е тракийско наследство. През 20-те години на миналия век се ражда една легенда, че мартеницата е прабългарска - от времето на хан Аспарух. Тази легенда гласи , че една птица е трябвало да пренесе съобщение до воюващия хан. По пътя обаче конецът, с който било приворзано съобщението, бил обагрен в червено. Ханът, след като получил съобщението, вързал конеца на ръката си. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, здраве и щастие. Тази легенда обаче е много късна. Другата научна версия е, че мартеницата е свързана с първи март, който е началото на римската нова година. А бяло и червено са цветовете на знамето на Римската империя", допълни Сашка Бизеранова.