Възстановяват символа на Монтана

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В предаването "Калейдоскоп" се върщаме 2 хилядолетия назад във времето, но поглеждаме и напред, защото темата е миналото и бъдещето на крепостта "Калето" край Монтана.

Част от останките на римското укрепление бяха реставрирани през 2007 г., а само преди дни започна нов мащабен проект за възстановяването на Кастра ад Монтанензиум (както е древното име на крепостта), и превръщането й в историческа, културна и туристическа забележителност на Северозапада. С 1 300 000 лева европейски и общински средства крепостта Калето, която е дом на римските кохорти, пазили пътя на златото, добивано от водите на Огоста, ще бъде превърната в модерна експозиция под открито небе. Ще бъде направен асфалтов път до крепостта, паркинг, експозиционна зала и ново осветление, изцяло ще бъде почистена и реставрирана крепостната стена. Всичко това трябва да приключи в началото на 2014 година.

© Снимка: РИМ-Монтана

"Античната крепост "Монтана" е една от големите римски крепости в България, която в периода 2-4 век постепенно е изграждана, била е обитавана в продължение на няколко века от римски воини, които са пазели града и района около него. Римската крепост "Монтана" е един от културните символи на днешния град Монтана и е основен обект на интервенция по новия проект, спечелен от Община Монтана - "Интегрирано развитие на културно-историческия туризъм", финансиран по оперативната програма "Регионално развитие". Този проект предвижда като цел развитие на интегриран туристически продукт в община Монтана с развитието на културно-историческия туризъм на базата на основната туристическа атракция - античната крепост "Монтана", паметник на културата с национално значение, известна още като "Калето" или "Градището", което се намира в центъра на лесопарк "Калето". Конкретните дейности включват реставрация, консервация и експониране на културно-историческата атракция. Вниманието ще бъде обърнато към археологическите структури в югоизточната част на крепостта ив прекрепостното пространство, където ще бъде изградена пътека от площад "Георги Александров" до портата на крепостта, алейна мрежа в и извън очертанията на крепостта, ще бъде поставен и посетителски информационен център, изобщо, ще бъде изградена туристическа инфраструктура, ще бъде поставена и система за художествено осветление, предвижда се и маркетинг и реклама за популяризиране на туристическия продукт", обясни ръководителят на проекта и историк в музея Светлана Стоилова.

Срокът на изпълнение е 24 месеца, т.е. дейностите трябва да приключат до 28 март 2014 година.

"Привличането на европейски средства е много благоприятен начин да бъде запазено културно-историческото наследство на България, надявам се, че много подобни проекти ще бъдат реализирани", добави Светлана Стоилова.

Какво ще видят бъдещите туристи, когато посетят реставрираната крепост "Монтана":

© Снимка: РИМ-Монтана

"В момента, в който спрат на паркинга, ще тръгнат по алеята, която води към входа на крепостта, ще се разходят във вътрекрепостното пространство по алеите, като се изкачат на баира и от най-високата точка на крепостта ще видят панорамната гледка на града и на цялата долина, след това биха могли да останат и вечерта, за да видят начина, по който е осветена крепостта, могат да посетят информационния център, където ще получат много информация. Надяваме се, че когато крепостта се превърне в такава атракция, тя ще стане средоточие на културни маршрути, които от крепостта ще водят към различни исторически и културни обекти в региона. Надяваме се, че това място ще се превърне в място за култура, където ще могат да се провеждат и други културни изяви на открито", обясни Светлана Стоилова.

Античната крепост край Монтана се намира в югозападния край на града. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула, казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно - медната епоха в най - долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище. Първото селище на тази стратегическа и лесно защитима височина е от каменно - медната епоха - IV хил. пр. Хр. През 1971 г. крепостта Монтана е обявена за археологически паметник от национално значение. Както е известно, през 1993 г. цитаделата даде и новото име на бившия Михайловград.

"Археологическите проучвания ще продължат, това е мечтата на всички историци и археолози. Всички находки от разкопките през 70-те години на 20 век, намерени в крепостта и около града, се намират в Регионален исторически музей-Монтана и част от тях могат да бъдат видени в две постоянни експозиции на музея. Едно от обичаните места за посещение и отдих на жителите на Монтана е нашата историческа експозиция на открито - "Лапидариум", която съдържа епиграфски паметници от римската епоха от 2 и 3 век, разказващи историята на този град. Намира се в "Попската градина" и може да бъде разгледана 24 часа в денонощието. Епиграфските паметници са повече от 160, част от тях обаче се намират в София, тъй като са открити в началото на 20 век, тогава директно са отнасяни в Археологическия музей в столицата, защото тук все още не е имало музей. В Монтана имаме и прекрасна колекция от антична скулптура на богове и богини", разказва Светлана Стоилова.

Римската крепост край Монтана е изградена върху древно тракийско селище, което било укрепено с мощна крепостна стена (със запазена дебелина повече от 1 метър), която следва очертанията на терена и се датира към края на ранножелезната епоха. Значението на хълма е оценено и от римската власт. Вероятно още с установяването на римски военни части (Първа Сугамбрийска кохорта, участвала в потушаването на тракийското въстание от 26 г. сл. Хр.) е построено укрепление. Около военния лагер, споменат за първи път в епиграфски паметник от 134 г. сл. Хр., се развива селище, което в 160 г. получава муниципиално право- т.е. статут на град с прилежаща територия. Името на селището - Монтана, е запазено в надпис от II в. Както добре е известно, земята на съвременна България е изпълнена с древни паметници, не прави изключение и районът около Монтана, разказва още историкът Светлана Стоилова:
"Древната земя на България крие много богатства и има още много какво да се открива. Около и в Монтана има и други обекти - интересен е например обектът "Старата баня", има и обекти, които все още не са в необходимия вид, за да можем да ги предложим на вниманието на бъдещите посетители, но се надявам и това да стане скоро."

Стопанският и културен разцвет на древна Монтана е прекъснат в средата на ІІІ в. от готските нашествия. Пред опасността от нови варварски нападения започва изграждането на крепостта. Когато тези нападения се засилват през ІV или V в. от юг и изток около крепостта е издигната втора крепостна стена.

Крепостта е разрушена през VІ-VІІ в. при някое нападение на авари или славяни, предполагат историците. В последствие върху развалините е създадено славянско селище.

Част от крепостните стени, обаче, са оцелели вече 17 века. Още с идването на варварите започнало разрушаването на сградите, били разбити и ограбени гробниците, счупени статуите и изоставени каптажи и водопроводи. С установяване на християнството като официална религия езическите идоли и храмове били унищожени. По-късно турците, за да си направят джамия или баня, превърнали крепостта на Монтана и античните постройки в каменоломна. В днешната Монтана през 1871 г. пристигнал австро-унгарският пътешественик и етнограф Феликс Каниц, който пише: "Като пристигнахме, пихме кафе и над главите ни стърчаха кръгли римски кули". Тези кули били съборени през 1891 г., когато, след Освобождението от турско робство, Кутловица бил обявен за град и преименуван във Фердинанд. Общинският съвет решил да се вземат камъните от кулите и с тях да се павират улиците. Такива преднамерени разрушавания са ставали навсякъде около Монтана, където имало останки от масивни антични сгради. Други, както и днес, съзнателно рушали, за да намерят древни богатства.

"Днес амбициозният проект за възстановяване на част от крепостните стени се очаква да превърне "Калето" в притегателен център не само за туристите, но и за жителите на Монтана", убедена е Светлана Стоилова.

Споделете

Възстановяват символа на Монтана - крепостта "Калето"

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин