За цената на българските съкровища

Днес в "Калейдоскоп" си говорим за остойностяването на националните съкровища. Нека си признаем- всеки от нас на определена фаза от живота си, си е пожелавал да намери, някак си така съвсем случайно, голямо съкровище. Пожелавано или не, но по ирония на Съдбата това- с намирането на съкровище, понякога все пак се случва. И тогава идват въпросите... Демоните на изкушението шепнат в едното ухо на късметлията, че намереното си е само негово, а социалният му опит и чувството за несигурност викат в другото му ухо, че всичко, което е в земята, е всенародно- т.е. държавно и присвояването му си е чиста кражба...

 

Иманярската треска и иманярството като бизнес, както модерно викат на препитанието днес, са две много различни хави... Но е добре да знаем какво казват законите на нашата държава днес. Защото те не винаги са казвали точно това. За събеседник по тази вечно актуална тема поканих директора на регионалния исторически музей във Враца- Илия Стоянов. А за да сме в атмосфера, отидох при него в музея- хем да ми покаже съхраняваното при специален режим на достъп Рогозенско съкровище, хем да си поизбистрим неяснотите около правото на притежание на нещо, което сме намерили случайно или нарочно в своя имот, в общинска или държавна земя.

 

Нещо повече- ако сме наследници на такива късметлии, можем ли да се надяваме на допълнителна облага със задна дата, така, както заявиха претенции към Панагюрското златно съкровище наследниците на тримата братя Дейкови, които са открили преди 64 години безценните съдове?

 

В тази връзка да припомним: в средата на месеца стана ясно, че Панагюрското златно съкровище пак си е у дома- за панагюрци завръщането на съкровището е празник, защото се случва в навечерието на Великден. В своя град експозицията ще остане до 16 май, след което златната колекция ще бъде върната в Националния исторически музей. Според колеги журналисти, присъствали на посрещането на златните съдове, оригиналът на Панагюрското златно съкровище е бил транспортиран при изключителни мерки за сигурност. Уникалният сервиз е изработен от 24 каратово злато. Според единствения човек у нас, които има правото да докосва с ръце златните съдове- Гавраил Лазов- безценното злато не трябва да се връща на наследниците на братята Дейкови.

Всеки би признал, че имането на пари е по-добрият вариант от нямането им... Само дето българинът е суеверен към готовански полученото! А и не само при нас е така- легенди за зла прокоба над открито в тъмна доба имане има във всички култури на Планетата. Днес нашият радио "Калейдоскоп" ни пренася в залата с Рогозенското съкровище на Врачанския исторически музей, където наш събеседник е директорът на музея Илия Стоянов. С него си говорим за новите търсачи на съкровища. Не е никаква тайна, че следите от "копачи" в нашия Северозапад продължават да се множат всеки ден...