Вярвайте, а не се съмнявайте!

Девета Неделя след Петдесетница, която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вярва, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.

Бог винаги ни показва каква трябва да бъде нашата вяра, какъв да бъде нашият живот. Едно е нещото, което трябва да следим и то е да се просвещаваме от Солото Божие, да четем Свещеното Писание. За съжаление ние го забравяме, не му обръщаме внимание, а е потребно да е винаги до нас и да ни топли сърцето.

„И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. А корабът беше вече сред морето и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.”

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Послание на свети апостол Павел до Коринтяни /1 Кор.3:9-17/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей / Мт 14:22-34/.

В рубриката „Съвременна Библия” - с поредицата от безчислени избори, които правим в живота си, ние бавно превръщаме себе си в небесни или в пъклени създания. На това мнение е авторът на ,,Хрониките на Нарния" - Клайв Стейпъл Луис. Историята, която ще чуете говори за обикновени хора, които правят своите всекидневни избори. Паула избира да отнеме човешки живот, когато е едва на 15г. Рут е на преклонна възраст. Избрала е да вярва и обича Бога, но умира от ръката на тинейджърката. Паула прави адски избор, но небесния живот на Рут ще и даде втори шанс. Хора като Рут Пелке говорят и след смъртта си – те свидетелстват за един друг живот. В този друг живот раните се превързват, грехът се прощава, болката се изцелява. Този живот е небесен. Паула има нужда от този живот. Ние също!