Кърджали- сърцето на Източните Родопи, и как станах по българка

публикувано на 05.09.13 в 10:48

Репортаж на Петя Генова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пътувам към този далечен град, в друга планина, в друг свят, без очаквания и без предварителни нагласи. Пътувам по друга работа, но за всеки случай съм взела диктофона- убедена, че в Родопите няма как да не срещна чешити, донкихотовци, поети и луди глави. Е, срещнах всички тях и те ми разкриха истинското лице на този стародавен край.

В продължение на три хилядолетия Кърджалийският край е бил люлка на различни цивилизации и култури. Тук са си дали среща траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци. През XIV век защитник на местното население е легендарният Момчил юнак. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на османските турци. През 1370-1371 година родопчани водят безуспешни битки, за да възпрат завоевателните набези на османските войски на Мурад I. Българските крепости в региона са премазани, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.

Следите от тези богати на история времена се усещат и днес навсякъде в града, а хората тук имат памет, която радко съм срещала в други краища на България.

В задължителната ми програма бе Регионалният исторически музей- бях виждала уникалната сграда на снимка, под която бе написано: "Това е най-красивата сграда в България!"

"Няма лъжа!", казах и аз, когато великолепната й снага, погалена от лятното слънце, се изправи пред мен. Огромна и величествена, но без да те смазва. Излъчваща мъдрост и обещаваща тайнствено пътешествие през вековете. Извървях това приключение с най-опитния водач, директора на музея Павел Петков. Ето какво ми разказа той:

© Снимка: Петя Генова Личен архив
"Музеят има три постоянни експозиции- археология, природо-научна и етнография. Тук може да се види осемхилядната история на този край. В музея има осем уникални експоната, които ги няма в нито един световен музей. В зала "Праистория" има амулет, изработен от нефрит. Напълно изследван е и в Сорбоната беше датиран- на 8 000 години е. Вторият артефакт е бронзовата двойна брадва на 6 500 години, приндлежала на човек с високо обществено положене. Третият много ценен експонат е канделабърът- има само три в света, но нашият е най-интересен. Имаме надписи на Линеар А; уникален пръстен с гема; каменен амвон от базиликата на Перперикон... Интересна е и рибата- фосил на 30 млн години! Етнографията ни също е много богата. Посещавал съм много световни музеи. Те са богати, но не съдържат нищо от собствените си региони, докато тук всичко е открито по тези земи."

Тук срещнах едни от най-ревностните пазители на православието. И едни изключително духовни места. В покрайнните на Кърджали се намира Манастирският комплекс "Успение Богородично". Всеки българин трябва да посети това свято място- реставрирано и достроено от отец Боян Саръев и съпругата му Красимира. Там се съхраняват частици от Кръста, на който е бил разпънат Иисус Христос, намерени в култовия комплекс "Перперикон". Дори да не останете да преспите в комплекса, всяка минута, споделена тук, ще се отрази благотворно на душата ви.

Задължително е да посетите и манастира "Св. Йоан Продром", или както е известен повече, "Св. Йоан Предтеча". Изграден е още през Средновековието като епископски център. Красив двор ще ви отведе до реставрираната църква. Там ще ви посрещне блага и смирена продавачка на свещи, която с напевен глас ще ви разкаже историята на това свято място. Ще ви покаже снимките на децата от неделното училище и ще се помоли за вас.

Освен духовно място, Кърджали е икономически най-развитият град в Източните Родопи. Близо до него са разположени язовир "Кърджали" и ВЕЦ "Кърджали". Скучно..., ще каже някой. Но, не е! Величествено и страховито е. Да усетиш с всяка частица борбата на човека с природата. Не можем да говорим за съревнование, разбира се, и все пак- малкият човек е сътворил чудеса, за да впрегне водната стихия.

Всеки трябва да види този строеж- стената, водното огледало, преливника. Може и тръпки да ви побият от мащабите, ама иначе как ще го запомните! Като разбраха каква ми е работата, охранителите ми позволихада да щракна една-две снимки и ми обясниха:

"Язовирната стена е единствената по рода си дъговидна стена на Балканския полуостров и една от малкото в света, които се извисяват над самия град."

Вече съвсем омагьосана от видяното, разбирам още нещо, което ме изпълва с радост. Всеки ден градският часовник свири "Велик е нашият войник", преди да удари 12 пъти, а на всеки кръгъл час свири български възрожденски песни. На 21 октомври 1912 година, точно в 12 часа по обяд, градът е присъединен към България.

Най-омагьосана обаче останах от хората- чудаци и широки души. Те ме приеха в домовете си и отвориха сърцата си за мен. Почерпиха ме с домашно козе сирене и черен хляб, с черешова ракия и много топлота. Благодаря им! На Георги Лесински, директор на училището в Джебел; на Лико Кръстев, за когото скоро ще ви разкажа в "Приказките"; на писателката Маргарита Павлова; на Петко Марков и сестра му Мариана Павлова, които ми помогнаха да видя и чуя всички тези места и хора.

Пак ще се върна тук, ясно е! А на вас ще предложа още едно пътуване- в района около Кърджали. Защото Източните Рододпи са съкровищница и богата история, с които всеки българин трябва да се гордее.

По публикацията работи: Петя Генова

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Кърджали- сърцето на Източните Родопи, и как станах по българка

БНР подкасти:

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин