За новоселяните и родовата памет

Новоселяни тачат своите видни люде. Отдават почит и на тези, положили костите си в жертвения олтар на майка България. Пазят родовата памет и я предават на следващите поколения. А когато отидат в чужбина техните потомци, забравили новоселския говор, търсят корените си и пазят билетчето, с което прадедите им са се качили на презокеанския кораб, за да се спасят от глада и мизерията на следвоенните години.

Един голям новоселянин, архитект Илия Попов се просълзил, когато делегация от Ново село отива при него с молбата за помощ при построяването на читалище. Той дарил проекта за модерна читалищна сграда, построена през тридесетте години на миналия век. Дарил и двете паметни плочи, поставени на официалната фасада на читалището, като пантеон на загиналите новоселяни за свободата на България. Останал сам след смъртта на невръстния си син, Илия Попов запазил за потомците имената на 143 бащи и синове, загинали по бойните полета. И днес ние вдигаме глави и търсим с очи имената им, за да ги предадем на деца и внуци, заедно с истината или легендата за смъртта им.

В навечерието на 140-годишнината от основаването на читалището отново се върнахме към строителя на неговия дом. Преди три години бе издигнат паметник с лика на Илия Попов. Но… По разкази на очевидци арх. Попов е починал и погребан в Ново село. Той няма преки потомци и гробът му е останал сам и забравен някъде сред кръстовете на новоселското гробище. Някъде там, в края на старите гробища, където има неколцина с фамилията Попови лежи прахът му. Каква ирония на съдбата. Човекът, издигнал мавзолей, за да се съхранят тленните останки на първият български патриарх след Освобождението Антим І, лежи в забравен гроб. Може би там, сред потъналите в бурени надгробни камъни някъде е изписано името и на друг човек, чиито дела днес ни карат да се гордеем, че сме българи.