За военната реформа и последиците от нея в Северозапада

публикувано на 11.09.13 в 10:16

"Актуално" в "Посоките на делника", 11.09.2013 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Министърът на отбраната Ангел Найденов заяви преди дни в свое интервю по БНР, че една от трите основни мисии на Българската армия е помощ за населението в мирно време при природни бедствия и това много ясно се вижда сега при участието на военнослужещи и специализирана техника при гасенето на пожари. Заради това закриването на формирования без ясни разчети какви територии от страната ще бъдат оставени без защита, са недалновидни, посочи министърът на отбраната като даде пример със закриването на батальона във Враца.

"Днес все по-често сравняват нашата армия с тази, която сме имали след подписването на Ньойския мирен договор през 1919 година. Но сега всички ограничения са доброволно приети от нас."

Това каза в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН о.з. генерал Цветан Тотомиров- бивш началник на Генералния щаб на Българската армия, известен като "железния войн".

"Необходимо е народните избраници в парламента при вземането на важни решения в тази област да се опират на компетентните становища на професионалистите от действащата българска армия и от запаса, защото те могат да кажат това, което народните представители или не виждат или не знаят."

Военното поделение във Враца бе поредното закрито в страната. Хората в града под Околчица приеха болезнено тази промяна. Коментар по темата направи сътрудникът ни Жоро Александров:

© Снимка: БГНЕС
"Закриването на бившето военно поделение във Враца беше прието на нож от местните и най-вече от кадровите военнослужещи. Въпреки протестите и подписките на граждански организации, Враца остана без поделение. Това пък превърна Северозападна България в територия без защита от евентуално нападение на чужди войски. Колкото и хипотетична тази възможност изглежда и реална, особено на фона на последните сътресения в Сирия.

Иначе на предишните управляващи от ГЕРБ дължим закриването на военното поделение във Враца. Какво се случи след 1 юли 2012 г., когато заповедта на бившия военен министър Аню Ангелов влезе в сила и военното поделение беше разформировано?

Около 400 човека напуснаха града под Околчица, за да си търсят препитание в други подразделения на българската армия. Кварталните магазинчета край поделението затвориха врати, защото собствениците им фалираха. Малцина пък са онези бивши военни, които съумяха да си намерят друга работа, благодарение на преквалификациите, предложени от институциите. Т .е. реформата, погледната от врачанския опит, звучи така: "Закриха поделението, за да увеличат безработицата в най-бедната част на ЕС".

Тогава въпросът е кой имаше нужда от подобно действие? И дали на Враца и врачани ще им стигнат следващите 10 години, за да възстановят щетите от "Торнадото ГЕРБ", което им донесе не само белята със закритата казарма. Защото догодина ще стане готов обходният път, който само край Враца ще е от 2 ленти, докато край Монтана ще е с 4. Не след дълго време и трасето от Ботевград през Мездра, което трябва да отведе трафика от и за "Дунав мост 2" също ще е с четири ленти.

А какво да кажем за безумието, наречено високоскоростна жп-линия, пресичаща Враца на две с 4-метрови бетонни стени? Ами за 30-годишното безгрижие на държавата към пътната мрежа, която преминава през града и която прилича на отсечка от Сараево след НАТО-вските бомбардировки…

Дълъг е списъкът с безумията, осъществени от предишните управляващи или реализирани с тяхното съдействие. Въпросът е дали тези, които сега ни управляват, искат да поправят голямата несправедливост към врачани. Защото хората са се наслушали на празни обещания, те чакат някой да свърши нещо реално."

Последните новини са, че военният съвет към Министерството на отбраната е взел решение да възстанови и обнови във Враца бившето танково поделение № 24 310, а не както се говореше- закритото на 1 юли 2012 година поделение № 52 380 в града. Оставаме в очакване това да се случи.

Още по темата можете да чуете в аудио файла.

По публикацията работи: Пламен Коцев