И в училищата ще събират отпадъците разделно

"Получихме писмо още през август, че с влизане в сила на Закона за управление на отпадъците, се въвежда и ново изискване за събиране на отпадъци от хартия, пластмаса, стъкло и метал и в училищата. Предприехме няколко мерки. Вменихме задължение на хигиенистите за такова събиране. Услугата не натоварва допълнително бюджета на училището", коментира в "Еко свят" Пролетка Цветкова, директор на основно училище "Иван Вазов".

Попитахме ученици от друго видинско училище - "Цар Симеон Велики", как събират боклука: "Събираме го и го хвърляме в кошчето общо... Хвърлям отпадъците в кошчето... Разделно ги събираме във всяка стая... В класната стая хвърляме отпадъците на едно място. Има лица, които после изхвърлят разделно боклука... Ние сме от еко клуба, но все още не знаем за новото изискване..."

В основно училище "Иван Вазов" има още една, положителна промяна от тази учебна година. Оформени са два нови къта в училищния двор и са премахнати павилионите за закуски, които загрозяваха фасадата на училището.

"Поставили сме табла по проект "Обичам природата и аз участвам". Изработени са от колегите по природни науки и съдържат информация за защитени растения и животни във Видинския регион. На мястото на павилионите за закуски има детска площадка, на която ще бъде поставена ударопоглъщата настилка", обясни директорът Пролетка Цветкова.

Международния ден за опазване на озоновия слой, който се отбелязва на 16 септември, е втората тема в предаването. Обявен е за такъв от Генералната асамблея на Програмата за околна среда на ООН на 19 декември 1994 година. На 16 септември 1987 година в Монреал, Канада, политици от цял свят подписват Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. Той се сочи като най- успешния протокол в областта на опазване на околната среда. България е страна по Монреалския протокол от 1991 година, след като две години по- рано /през 1989/ ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Протокола. Досега политиката на Министерството на околната среда и водите е на стриктно спазване изискванията и мерките, водещи до постепенно намаляване и прекратяване употребата на вещества, които нарушават озоновия слой.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

Какво представлява озоновия слой и кои са веществата, които го разрушават? Това попитахме ученици от ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин в първия учебен ден, които си спомниха наученото в училище: "Това е слоят, който предпазва Земята от вредните слънчеви лъчи. Той се замърсява от газове, боклуци, от комините... Замърсяването ще доведе до глобално затопляне. Така ние вредим на околната среда... Вредните лъчи на слънцето увреждат кожата, те са вредни за здравето на хората..."

Първите наблюдения на сезонно появяващата се озонова дупка над Антарктика са направени през 1970 година, а през 80-те години в глобален мащаб се вдига голяма тревога, след което е установено, че влошаването става под въздействието на масовото използване на редица вещества:
- фреони - използвани в хладилната техника;
- халони - използвани в пожарогасителите;
- различни разтворители и пестициди.

Веднъж изпуснати в атмосферата, озон- разрушаващите вещества се издигат бавно и достигайки озоновия слой, започват да го разрушават. Основните последствия от разрушаването на озоновия слой са нарушаване на топлинната структура на атмосферата, съпроводено с възможни промени в атмосферната циркулация - парников ефект, увеличаване на ултравиолетовата радиация на земната повърхност, която се отразява върху здравето на хората, екосистемите, веществата. Според предвижданията на учени, провели 4-годишно наблюдение на озона, озоновият слой в стратосферата ще бъде възстановен до нивата от 1980 година, ако се продължава с намаляването на емисии на озон- разрушаващите вещества. Това обаче ще стане след около 40 години, в периода 2045-2060 година.

В "Еко свят" си говорим и за Седмицата на мобилността, която се провежда от 16 до 22 септември. Темата тази година е "Чист въздух - ти си на ход!". Европейската седмица на мобилността е годишна кампания организирана с политическата и финансовата подкрепа на Европейската комисия.

"През 2013 г. ще наблегнем върху въздействието на транспорта и нашия всекидневен избор върху качеството на въздуха, който дишаме и нашето здраве", коментира еврокомисарят по околната среда Янез Поточник.

Предлагайки алтернативни възможности за избор на транспорт, градовете биха могли да се превърнат в привлекателни места за живеене. Те могат значително да допринесат за защитата на здравето ни и за насърчаването на по- устойчиво бъдеще за всички нас, защото когато говорим за чист въздух- ние сме на ход!

Как се придвижват видинчани и за организацията на движение в града, си поговорихме с Антоний Здравковски, шофьор на такси от 15 години: "Видинчани масово се придвижват в града с такси. Градският транспорт го ползват сутрин за работа. Предимно учениците ходят на училище сутрин с такси. Когато вади дъжд не можем да смогнем. Колоездачите през лятото са повече. Много са недисциплинирани. Падне ли мрак, на 10-15 колоездачи един е със светлини. Никой няма светлоотразителни жилетки. Такситата са повечето на газ, защото самият продукт е по- евтин от бензина. Няма нито една кола на ток. Никой в града няма да вложи пари в такава кола, защото няма да може да я изплати. Пешеходците пречат на движението. Въобще не се съобразяват с колите и трябва да ги пазиш."

Пешеходците, от своя страна, изразиха мнение, че шофьорите във Видин не са много дисциплинирани, особено по-младите: "Моето мнение е, че младите шофьори не са дисциплинирани. Това си е до самия човек, не само до обучението... Изпреварват неправомерно, не оказват помощ на колегите си, особено през зимните месеци. Хората, според мен, се движат пеша в града... Пешеходците са по- недисциплинирани... Аз се движа с автомобил. Пеша пресичам само площада... Виждала съм на светофарите колите да преминават на червено и на жълто. Колите в града са много. Наспирали са навсякъде, даже по тротоарите и хората няма къде да вървят."

Как може всеки един от нас да подобри качеството на въздуха- съветите са от Европейската комисия във връзка със Седмицата на мобилността:
- Като проучи възможностите за работа от вкъщи, за да избегне ненужни пътувания;
- за къси разстояния да предпочетем ходене или колоездене вместо да използваме кола;
- когато се налага да използваме кола, да упражняваме принципите за екологично шофиране;
- когато купуваме превозно средство, да следим дали то покрива най-високите емисионни стандарти;
- може и да се инициира диалог с местните власти, за да се намерят нискоемисионни решения за мобилност.

Транспортът е сред основните източници на вредни емисии и затова промяната на навиците ни за придвижване е толкова важна за намаляване на замърсяването на градския въздух. Наближава зимата, а през отоплителния сезон във Видин почти всеки ден се отчита запрашаване на въздуха, който дишаме. Причината- твърдото гориво, което използват хората за отопление. Нов климатик е инвестиция, която не всеки може да си позволи, а високите сметки за ток допълнително затрудняват бюджета на повечето семейства.

Врачанската "Топлофикация" е на път да докаже, че твърдото гориво е по-изгодно икономически и по-полезно за околната среда от природния газ при добиването на топлинна енергия. Заради внедряването на този опит заместник-изпълнителния директор на дружеството инж. Кремен Георгиев беше отличен с награда за енергетик на годината от Българската браншова камара на енергетиците. Накратко казано, вместо да загряват водата с природен газ, във Враца ще го правят с горелка, която използва биомаса.

"Наградата е ежегодна и се връчва от Българската браншова камара на енергетиците. Беше ми връчена, тъй като успяхме да внедрим нова технология за "Топлофикация". Доказахме, че може да се работи с инсталация за изгаряне на биомаса с цел производство на топлинна енергия. Тя работи в края на зимата, тъй като е съоръжение, което може да функционира само през отоплителния сезон. Когато започне новият отоплителен сезон, инсталацията отново ще бъде пусната в действие"- разказа шефът на "Топлофикация" във Враца инж. Кремен Георгиев пред сътрудника ни Жоро Александров.

Когато се говори за биомаса като гориво, българинът обикновено гледа скептично. Затова и Кремен Георгиев обясни какво на практика е твърдото гориво: "Биомаса звучи много общо, в случая говорим за дървесен чипс, стърготини и обрезки. Биха могли да се горят и определен вид други материали, като например люспи от слънчогледови семки. Използването на тази система е икономически изгодна, имайки предвид цената на горивата - на газа и на биомасата в конкретния случай. На второ място правим диверсификация на горивата, т.е. да имаме резервни възможности, ако има газова криза. Когенерациите ни така или иначе ще работят, но сега имаме възможност да превключим и на други горива, ако има проблеми с природния газ, както преди няколко години. Ако произвеждаме топлинна енергия само на газ, сме на загуба, а ако правим същата дейност с дървесен чипс - сме на минимална печалба. Преминаването на твърдо гориво обаче има и друго измерение. Изгарянето на дърва е по-добро и от екологична гледна точка, тъй като въглеродните емисии, отделени в атмосферата вече са били усвоени от нея и имат нулев ефект върху парниковия ефект. Докато при природния газ има доста вредни емисии."

Макар че навън е все още топло, във врачанската "Топлофикация" са готови да посрещнат и да изкарат на дърва новия отоплителен сезон, увери Кремен Георгиев.