По наследствените пътеки на врачанските войводи -

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Здравейте от дамския дует на "Калейдокоп"- Ваня Минева и Нора Георгиева! Много мислих как да започна днес нашата среща, уважаеми слушатели. И реших да го направя ето така:

Далече преди нас препатили и умни хора са ни оставили поговорката, че лесен начин да си добър човек няма. Но нашата българска родова памет пази и още един урок, че дори в най-кривите времена има хора, които живеят изправени. Защо е това философстване, ще ме попитате. Че то от толкова даване на акъл, харизаната умност вече ни прелива през ушите... Ами точно заради това- защото инерцията ни превръща в нищоправещи мърморковци, които са изгубили способността си да разпознават истинските неща от имитациите. А на мен много ми се иска да сме си истински... Да обичаме това, което работим. Да влагаме в труда си смисъл и резултатът да ни носи радост. Затова преди да ви представя днешните събеседници, ще ви отдалеча от инерцията, като ви върна в най-българското време- Възраждането. При майстор Никола Фичев- български възрожденски строител, архитект и скулптор. Колю Фичето не е имал университетска диплома, но и до днес няма паднал камък от негов градеж. Стоят вдигнатите от него църкви, камбанарии и мостове. Легендата разказва, че първо правел на всеки градеж макет от восък, камъчета и клечки- така изчислявал необходимите материали, времето за строеж, броя на работниците и цената. Стриктно съблюдавал всяка стъпка от строителството и като гаранция за качество заставал под готовия мост и се разпореждал първо по него да минат натоварени с камъни каруци- за да се провери здравината и надеждността на съграденото.

Припомних ви за Колю Фичето, защото би било хубаво- независимо от кривите времена- всеки да е готов да гарантира за работата си като Майстора. С надеждата, че съм попаднала на такива хора, реших да ви ги представя в "Калейдоскоп" днес. Дали техните мостове ще издържат- ще прецените вие, които ги познавате, които сте сред тях, които виждате резултата от тяхната работа. А аз ще продължа да ги търся и да ви срещам с тях.

Днес това са войводите от ВМРО Враца, които не си падат по "бистрене на политиката", а го карат на конкретика- като поставянето на пилон с националния трибагреник в района на парк "Хижата" и почистването на подлеза пред болница "Христо Ботев" в града под Околчица. И още: искат създаването на Общински фонд Ин витро, за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми и изграждането на доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.

Врачанските войводи са неразделна част от работещата втора година в общината Програма за патриотично възпитание и заедно с деца от врачански училища почистват паметници, правят туристически пътеки, помагат на децата да се запознават с археологическото, историческото, културното наследство на Враца. Без велики приказки, които започват с голямо ЩЕ и отзвучават безславно по агиттрибуните... С трима от врачанските войводи- Марин Цветков, председател на градската организация на ВМРО, Момчил Янков, заместник председател на младежката организация и Красимир Богданов председател на областната структура и член на националното ръководство на ВМРО, се разговори нашият колега Жоро Александров:

"Създаваме инициативи, свързани с неща, които интересуват хората- които са част от живота ни, които можем да променим със свои сили. Искаме децата да познават историята на нашия край и на големите личности, които са оставили значими дела и име. Защото сме убедени, че когато човек познава добре миналото на своя край, той е добре подготвен да взема по-добрите решения и в настоящето"- казва Марин Цветков.

"За да не е политиката мръсна дума е достатъчно да си конкретен- през последната година ние гасихме пожари като доброволци при Синьо Бърдо; почистихме къщата-музей на Никола Войводов; намерихме решение децата да рисуват графити, без да съсипват паметници- оказа се, че има достатъчно места за това; организирахме за младежите спортни състезания, за да не се заседяват пред компютрите"- изрежда делничните начинания на войводите Момчил Янков.

"Всеки положителен опит трябва да бъде приложен, ако проблемите са сродни! Затова предложихме като приоритет да бъде обсъдена възможността за създаване на Общински фонд Ин витро, за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. При сегашната демографска картина е важно всяко здраво новородено българче. А участието ни в гасенето на пожара при Синьо Бърдо ни показа, че ще е много полезно изграждането на доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Има ясна законова основа за това, има го и положителният пример в други общини в България. Защо да не го направим?! В Монтана има Кризисен център, при нас няма и доброволците може да играят тази роля, когато се налага спешна намеса, и това да става координирано в рамките на закона"- обяснява Красимир Богданов и добавя:

"Трябва да бъдеш честен с хората и нещата винаги ще си идват на местата. Успехите следват честно положения труд. Дори и да е трудно времето, в което живеем, от нас зависи да направим или не този избор."

С надеждата, че не е невъзможно човек дори в най-сивите времена да запази цветното си виждане, си говорим днес за делничната поезия в живота на няколко мъже от Враца, които по стечение на житейските обстоятелства работят на различни поприща, но с една цел, защото по възрожденски вярват в смисъла на това, което правят. Обичат работата си и предават тази забравена в днешно време магия на всеки, който е в досег с тях. Правят това с желанието да дадат на децата стабилни опорни точки, от които младежите да тръгнат и да си построят своите мостове. Важното е да ги научат, че градежът трябва да е здрав и чист- като този на Майстор Колю Фичето.

Рамката на това намерение врачани са нарекли Патриотична програма. Когато преди време Красимир Богданов- в ролята си на заместник кмет в Община Враца по образование, култура, спорт и туризъм, стартира Програмата, скептици не липсвали... Но сега не само децата чакат с нетърпение всяка нова инициатива. Разпалено за нея говорят и специалистите от културните институти, където нещата се случват. Сама отидох и на място проверих. И знаете ли, наистина е заразно! За срещите на врачанските малчугани с изкуството си говорихме с Христо Божков, уредник в художествената галерия "Иван Фунев":

"Хубаво е, когато в галерията е пълно с деца! Едни рисуват галактика, други- каквото им хрумне. Вместо да им "четем" лекции за известни художници, ние им показваме какво нашите именити съграждани са сътворили. И дали ще е Цено Тодоров, дали ще е Андрей Николов или Иван Фунев- ние им показваме, а децата се опитват да правят репродукции- кой колкото може. Беше им много забавно, а имаше и добри работи- даже изложба направихме! Сега сме любопитни какво Краси Богданов ще предложи за новата учебна година в Патриотичната програма. Знам със сигурност, че няма да се повтаряме"- обяснява ми Христо Божков, уредник в художествената галерия "Иван Фунев" Враца.

След като излязох от художествената галерия "Иван Фунев", тръгнах да търся археолога Нарцис Торбов. Защото когато стартира Програмата за патриотично възпитание на младите хора, тя е под патронажа на заместник кмета Красимир Богданов, финансирана е от Община Враца, но се осъществява съвместно с Регионалния исторически музей и първите дейности са възраждане на занаятите; запознаване с воинските умения от Античността и Средновековието; възстановка на тракийски ритуали. Намирам доцент доктор Нарцис Торбов на археологическия обект в местността "Вратцата", също включен в Патриотичната програма.

"Ето това е едно от таблата по наследствената пътека- наричаме я наследствена, защото тя фиксира културно-историческото наследство на град Враца и респективно на нашия Северозапад. Наследствената пътека е съоръжена с информационни табели, парапети, пейки за отдих. Когато по-рано идваха при нас ученици, ние с колегата Александра Петрова си говорехме, че трябва да направим нещичко ново- различно, интересно- за да заинтригуваме децата.

И ето- вече трета година работим по Програмата за патриотично възпитание. В центъра на тази програма са разкопките в местността "Градище"- сега ние сме в сърцето на обекта. На това място, на което сме, е оформена площадка, на която има приспособление за стрелба с лък, където децата се състезаваха в стрелба с лък, участваха в боеве с мечове, а за тази година сме решили да построим катапулт..."- така шарено и увлекателно разказва Нарцис Торбов.

Какво още ще се случи през новата учебна година в рамките на Програмата за патриотично възпитание ние няма да ви кажем. Идете и вижте сами!

Изкушавам се само да напомня, че в нея вече участват момичета и момчета от всички възрасти и учебни заведения на града под Околчица. В края на юни 2013 година младите хора затварят втория сезон на Програмата с обща снимка, на която са облечени в бели, зелени и червени тениски и с телата си рисуват българския национален флаг пред паметника на Христо Ботев.

През втората година вече девет културни институции помагат на младежите да пътешестват из историята на своя град- от античността до наши дни. Всяко ново познание е оцветено с практически занимания- каменоделство, керамично производство и грънчарство, стрелба с лък, възстановки на обичаи и дейности от бита на траките, на римляните и на българите, ръкопашен бой с мечове, тъкане на стан, ръчно плетене и месене на хляб. Децата правят проучвания на църквите и манастирите във Врачанско и се запознават с тяхната роля на духовни и културно-исторически паметници.

Две кампании стават част от Патриотичната програма- учениците поемат шефство над войнишките паметници в региона и организират кампания за събирането на дарения от книги за българчетата в музикалния колеж в град Твърдица, Република Молдова.

Дарени са над 640 тома- специализирана музикална литература и книги на български език. Не е малко, нали?

Срещнахме ви днес, уважаеми слушатели, с петима мъже от Враца- те работят на различни поприща, но носят един и същ ярък белег- на човеци, неизгубили цветното си виждане, въпреки праха и сивотата на непоетичното ни време. И по възрожденски вярват в смисъла на това, което правят. Те обичат работата си и предават тази почти забравена бяла магия на младите хора, с който се срещат. Водят ги по наследствените пътеки с открита и ясна цел- да им дадат стабилни опорни точки, от които младежите да тръгнат и да си построят сами своите мостове. Мостове с чист и здрав градеж- като този на Майстор Колю Фичето. Много ми се иска да успеят! Заради всички нас.

Споделете

По наследствените пътеки на врачанските войводи

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

За БНР

Радио Видин