В навечерието на професионалния празник на художниците- 18 октомври, в "Другата истина" представяме художници, дръзнали да зарежат удобството на познатата родна среда и да опитат късмета си в чужбина- нещо, което за много от тях се е оказала правилната стъпка в живота.
Днес се прехвърляме на един средиземноморски остров, наричан от французите "Островът на красотата". На остров Корсика от години живее известният в България и Европа Георги Паунов-Паунеца. Самият художник никога не е имал друго желание, освен да рисува и не е имал нито миг колебание в дългата си кариера, в която да е искал да спре. Роден е през 1944 година във Вършец. Работи живопис от 1960 година. Първата си самостоятелна изложба открива през 1962 година. Има четири златни медала от престижни изложби в страната. Негови творби притежават частни колекционери от Словакия, Германия, Франция, Англия, Австрия, САЩ. Има и над 20 самостоятнелни изложби в страната и в чужбина. Член е на творчесткия фонд на съюза на българските художници. Удостоен е със званието "Почетен гражданин на Вършец".
С Паунеца си говорим днес за връзката му с остров Корсика и живота му там:
Вие сте един от успелите художници от Северозапада, към чиито картини има интерес както от родни, така и от чуждестранни галерии. Кога за последно излагахте картини в чужбина?
До 27 август имах изложба във Франция- в продължение на около 25 дни. Бяхме аз и моят син. Около 60 картини, предимно правени от Корсика. Изложени бяха в зала "Христо Ботев" в Българския културен център в Париж.
Вие делите времето си между Вършец и остров Корсика. Там продължава и днес да живее Вашият син. Как се чувства?
Не само той. Там живеят също брат му, снахата и внуците. Аз също ходех от време на време, но с напредването на годините предпочитам да оставам вече повече вкъщи. Продължавам обаче да правя изложби в Европа. Сега последно изкарах 25 картини за Белгия. Имам там приятели, които имат галерии и участвам постоянно в изложби.
Каква е разликата при представянето на изложби у нас и в чужбина?
В чужбина хубавото е това, че сядаш и рисуваш- ако си добър художник и рисуваш на пленер например, те искат да видят майстора и картината завършена и веднага ти я купуват за 200-300 евро. Става работата. Човек може да се издържа и да живее така. Докато тук е по-трудно. Но ние сме българи, в края на краищата, и трябва да държим за държавата си. Тази година ми е юбилейна- навършвам 70 години и имах доста изложби- в Козлодуй, в Монтана и в София. Няма как, трябва да се работи.
А каква е ситуацията във Вършец?
Вършец е село Вършец. Какво да ви кажа? Тук са останали 2000-3000 души.
Нека се върнем на Корсика. Преди колко години заминахте за острова и защо?
Когато тук започваше демокрацията, за мен беше ясно какво ще бъде. И като видяхме какво става, решихме, че трябва да се махнем оттук. Казах: "Деца, я се стягайте." Преди
това там беше ходил синът ми и каза, че мястото е подходящо за живот. И заминахме... Първите дни беше трудно- спяхме по плажовете, докато намерим квартира. После вършехме всякаква работа. Аз ходех да рисувам катедралата в Калви и продавах картини. Лека-полека децата се съвзеха и останаха там. Внуците започнаха училище и синовете ми казаха: "Баща ми, ние тук също гледаме българска телевизия. Забрави, че някой от нас ще се върне там..." Просто децата са се отчаяли, защото виждат какво става. А и внуците вече така са свикнали с живота в другата страна, че дори когато се скарат, се карат на френски. Аз ходя при тях от време на време, оставям им картини и рисувам...
Единият от синовете Ви продължава семейната традиция- той също е художник...
Да. Той също се казва Георги, както баща ми и мен. Синът ми работеше в бригада към една фирма- слагаха табели, кастреха дървета, правеха алпинеуми и беседки по туристически пътеки. През останалото време обаче се занимаваше само с рисуване. Сега, доколкото знам, само рисува.
Там човек може ли да се издържа само с рисуване?
Там човек може да се издържа по всякакъв начин. Това е социална държава и дори нищо да не
работиш, пак ще живееш. Защото в събота и неделя месото е 5 евро, минал е срокът му предния ден и ето ти 5 кг. за 5 евро. Консерви също бол и човек може да си кара спокойно така. Само ако обича да си попийва и да пуши цигари, тогава трябва да се хване и да работи. Но българинът, щом отива в чужбина, той отива да работи и да спести някой лев.
Има ли и други българи на Корсика?
Преди нямаше, но сега са около десетина души в една бригада, която работи по строителни обекти. В събота и неделя се събират в едно заведение, ходят си и на гости. Синовете ми живеят в столицата Аячо- това е родното място на Наполеон Бонапарт. Самият град не е много голям, но е известна туристическа дестинация. Там целият остров се занимава само с туризъм. Вили има, яхти, ветроходни регати се правят, има и изложения на стари коли.
Както разбирам, там умеят да привличат туристи и да печелят от това. Макар че природата на острова от това , което съм гледала за него, не е от най-богатите...
Има една основна разлика между Корсика и България- ние от хубавата природа правим пустиня, докато тия от камъните на острова правят райско място. Там всичко е изкуствено, но се поддържа. Въпреки това островът е много интересен- растат кестенови и кедрови дървета.
Отскачат ли вашите близки и до континента?
От време на време си правят по едно турне- отиват до Ливорно, Ница, Генуа, Кан, Монте Карло и до Марсилия ходят. От последната изложба са си купили една яхта и си правят излети с нея. Казват ми да ида и да видя всичко сам. Отвръщам им, че ще ида, но засега съм си тук, в България. Ще ида там да нарисувам някоя картина и пак да се върна. Вярно е, че тук неразбориите са много, но човек като работи се оправя.
Познавате ли и други български художници, които са се установили във Франция?
Никола Манев е шеф на групата на българските художници във Франция. При нужда помага.
Смятате ли, че в България през годините на прехода ролята на изкуството започна да се омаловажава, а средствата, предназначени за прояви в сферата на културата, не са достатъчни?
Напротив- всеки си търси средата, работи и прави изложби. Аз работя и в чужбина, и в България. За автора няма лоши места. Ние сме обречени хора. Аз ставам сутрин и правя по един-два етюда и се прибирам. После се захващам и с другата работа. Който се е хванал с живопис, трябва да знае, че това е нещо много сериозно. Нищо не може да го спъне- винаги ще намери повод да работи.
Още теми в предаването днес:
-Как започна новата учебна година в българските неделни училища в Мадрид, Атина и Чикаго;
-Седем смели и талантливи жени реализират изложба по наболялата напоследък тема за имиграцията;
-Кой е Никола Манев.
Подробности по темите и цялото интервю с Георги Паунов- в звуковия файл
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..
В женския месец слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..