Монтана-Магдебург- пътят на успеха за едно българско момиче

публикувано на 17.10.13 в 07:39

"Новите приказки на Северозапада"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешната ми героиня е много специална за мен. Първо, защото е била моя ученичка и от години следя израстването й. Второ, защото е млад човек, който показва как с упоритост и с целенасочени усилия можеш да постигнеш много и да отвориш вратите си за всички мечти.

Тя се казва Сияна Димитрова и вече от една година е студентка по журналистика в Германия. В България е за месец. Чувства се добре тук, при корена.

© Снимка: Сияна Димитрова Личен архив
"Където и да си - най-хубаво е да си у дома", казва момичето. В началото й е било трудно, макар че е участвала в много проекти като ученик в езиковата гимназия в Монтана и е пребивавала в Германия.
"В крайна сметка, когато хората те опознаят, първото впечатление вече е настрана и виждат, че ти си добър човек, независимо от къде идваш. Така аз вече намерих верни приятели там. Когато виждат, че си от България, искат да се дистанцират в началото. Но когато те опознаят, наистина няма значение от къде си." Сияна заминава за Магдебург като немски стипендиант заради големите си постижения в езиковата гимназия и последвалите изпити. Немската служба за академичен обмен приема само по трима студенти от чужда държава за тази стипендия.

"Трябва човек да е много благодарен и наистина да полага много усилия, за да задържи това, което има. Защото тази стипендия не е за цялото следване, а всяка година се подновява." Е, Сияна вече се е доказала и е получила средства и за втората година. Питам я и за българската образователна система, която е подготвила нашето момиче.

"Колкото и критики да търпи, мисля, че не е толкова лоша. Имаме много квалифицирани учители, които могат да ни дадат много, стига ние да искаме да го вземем и да можем да положим необходимите усилия, за да го вземем."

Със Сияна си говорим и за това как вижда България от вън.

"Аз лично забелязвам една много голяма разлика от миналата година. Не виждам нищо хубаво да се е случило за тази една година. Всичко върви някак назад. Хората изглеждат все по-тъжни и все по-недоволни от това, което имат. Независимо дали се събират с роднини или приятели, в началото всички си говорят за нещата от живота, когато не са се виждали, и накрая пак се стига до това, че системата е много лоша и че няма пари." Сияна не мисли за сега да се връща в България за постоянно. В Германия е и нейният приятел, който кара магистратура.

© Снимка: Личен архив

"Колкото и непатриотично да звучи, аз наистина искам да остана там. Просто животът в Германия повече ми харесва. Има много възможности за младите хора. Може би след няколко години ще си променя решението и ще поискам да се върна в България или да отида на тотално друго място." Въпреки този отговор, питам Сияна кое, освен семейството, й липсва от България.

"Липсва ми понякога свободата, която имаме тук. В България винаги мога да се обадя на някого за среща и да го направим. Там трябва да ти се обадя две седмици предварително, не мога да съм така спонтанна."

Макар и с категорична гражданска позиция, студентката не иска да се занимава с политика.

"По-скоро искам да се занимавам с журналистика- в посока култура, репортажи. Неща, които ти правиш- срещаш се с различни хора, за да разкажеш тяхната история." Боли я, че:

"Ценностите на българина започват да се загубват с всяка година повече и повече. Не трябва да се спестява от образование и от всичко, което допринася за развитието на децата, защото това ще има голямо влияние върху страната- и то вече има. Има изтичане на мозъци, всичко бяга, за да намери по-добри възможности. В другите страни има агенти, които да издирват талантливи студенти от другите страни. А ние не можем да задържим нашите, камо ли да привлечем чужди."

Сияна откровено споделя мислите си за България и българската общност в Магдебург. Питам я какво мисли за българските ученици днес.

"Откакто не съм в училище, въпреки, че е изминала само една година, нещата се променят. Майка ми е учител и също ми споделя за часовете в училище. Поведението на учениците и мотивите им за действие мисля, че не отговарят за тяхната възраст. Може би родителите имат вина, защото повечето не се интересуват особено какво се случва с децата им. Много малко са тези родители, които наистина държат детето им да получи качествено образование, а не само да има високи оценки. Повечето просто казват- "не ме занимавайте, не е мой проблем, вие сте класният". Рано или късно това ще се отрази на България- и то вече става. А тези, които са добри, просто ще напуснат като мен." Питам я кого обвинява за ситуацията:

"Всички обвиняват системата, може би и аз ще я обвиня. Тук дори да учиш и независимо колко си добър, ако нямаш "вуйчо владика", може нищо да не постигнеш." Сияна все пак вярва, че рано или късно нещата ще се променят- не веднага, не изведнъж, но хората ще започнат да правят нещата, както трябва и по начин, който е по-добър за всички.

За мечтите и българската общност в немския град продължава нашият разговор. Празнуват ли българите в Германия националните ни празници и как- всичко това в днешната приказка.

По публикацията работи: Петя Генова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Монтана-Магдебург- пътят на успеха за едно българско момиче

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин