Днес в "Калейдоскоп" се пренасяме в Драматично-куклен театър Враца, защото тази вечер трупата празнува неговия 75-ти рожден ден.
Тържеството е от 19 часа, в голямата зала на театъра. Какво ще се случи там актьорите пазят в пълна тайна! Дали това не е закачка? Ами не зная... Тайна!
Точно така- "Тайна"- се казва първото представление, което новоучреденият пътуващ Врачански областен театър дава на 27 август 1938 година. "Тайна" слага началото. После идва тържественото откриване на първия творчески сезон на 9 октомври 1938 година, на сцената на стария салон на читалище "Развитие" във Враца, със спектакъла "Пристанала".
© Снимки: Драматично-куклен театър Враца
Не е било леко за актьорите през първите години. Времената не са били по-благосклонни към този емоционален занаят и през следващите десетилетия, макар динамика да не е липсвала.
"Когато аз дойдох тук, театърът честваше своята 50-годишнина. Оказа се, че за 50 години театърът е имал 54 директора... Далеч от мисълта можем да бъдем, че смените са ставали, защото те не са били добри. Този край винаги е бил изпълнен с някакви страсти! Мисля, че много малко се е променило в това отношение. По-важното е, че за тези 75 години няма известен, няма голям, няма популярен български актьор, който да не е играл на нашата сцена.
По същия начин стои въпросът и с режисьорите. Защото театърът е означавал и сега означава много за развитието на националната ни култура. И сега театърът има една уникална роля в българското театрално движение със своята продукция. И най-вече със своята фестивална дейност"- така със споделени чужди спомени и свои лични впечатления през годините назад ни връща Анастас Попдимитров.
"Театърът има своите традиции. Моя работа е театърът задължително да бъде жив. А за да бъде жив един театър, той трябва да има творческа енергия. Театърът е начин на живот. На сцената ние работим със своите емоции, със своята психика, със своето тяло, със своята емоционална и психическа енергия, без които не може да има художествен продукт"- категоричен е директорът.
През януари 1941 година е открита новата сградата на читалището, като за времето си тя е определяна като една от най-модерните в Северозападна България. През този сезон театърът за първи път в своята история поднася на своите най-малки почитатели детска пиеса.
Признание за висока класа е новият статут на трупата- през сезон 1948-1949 година театърът става Врачански народен театър, а през 1952 година участва в Първия преглед на съвременната българска драма в София.
В началото на 1968 година в сутерена на читалище "Развитие" е създаден камерен театър със 144 места. Новата сцена е много подходяща за представления на т.н. "малки" театрални форми и е някак съвсем естествено през 1977 година точно тази сцена да приюти първото издание на едноименния фестивал, който се провежда във Враца и до днес.
От юни 1978 година театърът се пренася в новата сграда на Двореца на културата. А през 2000 година, след поредната театрална реформа, Драматичния и Държавния куклен са обединени в Драматично-куклен театър Враца. Сега трупата има голям салон със 748 места, камерна зала със 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала със 70 места.
В голямото театрално семейство един от най-младите актьори е Георги Грозев- ексцентричен, остро емоционален, до жестокост предан на професията си. Той инстинктивно е приел старата актьорска истина, че сцената е безпощадна и ненаситна за човешки енергии, чрез които всяка вечер се сътворяват уникални, но мимолетни послания към зрителите в салона. Това, че тази вечер си успял, е само задължение да го направиш и утре... "Смея да твърдя, че нивото, което имаме като театър, е много високо за България и абсолютно съизмеримо със световното. Това го доказват наградите, които взимат нашите спектакли по цял свят. Искам да съм тук. Тук мога да се развивам като актьор. Мога да експериментирам.
Да, изкуството е изображение на живота, но често това изображение е на живота такъв, какъвто не бихме искали да бъде... На сцената ние разголваме живота. Самото актьорско майсторство е един непрестанен път към себе си, опознаване на себе си- с вяра и наивност да сваляш една след друга психологическите прегради, които сам си си сложил. Театърът е практическа психология. Игра. Той ще е вечен. Винаги ще има хора, които да рисуват, да пишат стихове, да композират музика, и такива, които да покажат сътвореното на сцена"- споделя Георги Грозев своите мотиви да направи избора да живее на сцената.
Част от трупата към този отрязък от новата му история е една от най-успешните македонски актриси, която има над 300 роли зад гърба си. Тя се казва Йоана Поповска- Първа дама и три пъти Актьор на Европа в Македония, носител на артистични награди в Европа, Азия, Америка и Австралия.
"Най-хубавото, което ми се случи през последните години, бе създаването на "Мал драмски театар" Битола. Всичките си представления играем на сцените из Европа. Това ми даде възможността и щастието да се запозная с Анастас Попдимитров. За мен той е един от най-големите актьори на България, голям човек и отличен директор на своя театър. С него направихме два проекта- "Столовете" на Йонеско и "Боб" на Елин Рахнев.
За да играя в "Боб", трябваше да науча български език. Беше ми много трудно, но имах прекрасен учител до мен- Анастас Попдимитров, който на всяка реплика ми казваше къде са ударенията, каква е интонацията... Получи се един прекрасен спектакъл, който си намери в този театър своето място. Но си намери и мястото на всички европейски сцени, на които вече съм играла и сега отново играя заедно с Анастас Попдимитров"- казва Йоана Поповска.
"Пера, гладя, чистя, готвя боб"- репликата е ключова за пиесата "Боб" на Елин Рахнев. На врачанска сцена македонската актриса не просто я произнася, тя я проплаква в песен... Постановката е копродукция с "Мал драмски театар" Битола, режисьор е македонският театровед Люпчо Горгиевски. Успехите на Йоана Поповска на българска сцена са основание нашите съседи в родината й да я наричат "македонската Стоянка Мутафова".
"Тази работа в цял свят се работи на живот и смърт. Всеки провал в нашето изкуство се приема много тежко от хората, които са в него. Много силно се надявам нашият театър да има свой стабилен облик"- слага точка на нашия разговор Анастас Попдимитров.
Тази вечер Драматично-куклен театър Враца посреща гости, защото има рожден ден! Честит юбилей, приятели!
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..
Разкъсана облачност