"Винаги съм мечтала за тази среща. На няколко пъти се разминавахме в Париж. Срещата беше много вълнуваща, казахме си много неща, които не можахме да споделим в самолета от Либия за България. Нямам думи да ви опиша колко добре съм заредена след тези срещи със Сесилия Атиа. Не се интересувам от живота в Либия днес. За мен това е една затворена страница. Категорично смятам, че тази страна скоро няма да тръгне по пътя на демокрацията. След 100 години може и това да стане, но на този етап - не. В Либия съм била още веднъж- в периода от 1984 до 1987 година. Времената бяха много по-различни. Тогава работих в българската болница в град Тархуна, близо до Триполи. Болницата беше нова, а аз бях старша сестра. Работехме само българи, филипинките бяха асистент-сестри. Имахме и две либийки, които бяха санитарки. Условията бяха прекрасни- нова болница, нов екип... Нямаше нищо общо с това, което беше в Бенгази и ужаса, който преживяхме", разказва за Радио ВИДИН Валя Червеняшка, която и днес продължава да работи в болницата в Бяла Слатина. 
"Дали в Либия ще се живее по законите на демокрацията, това времето ще покаже. От това, което следя като коментари по вестниците и репортажите по телевизията, смятам, че много време трябва да мине, за да заживеят арабските страни демократично. Впечатленията ми са най-вече за Либия. Работила съм там 4 години в периода веднага след революцията им през 1969 година. Семейството ми живя в столицата Триполи в периода 1971 -1075 година. По това време монархията бе свалена и хората живееха много свободно. Беше спокойно, имаше работа, много се строеше". 
им се направи водоснабдяване, канализация и пътища, не се пускаха на търг. По това време Триполи беше един много хубав град. Живееше се много спокойно. Не сме имали никакви проблеми. Либийците ни уважаваха и ценяха. Специално нас, българите, ни приемаха много добре. Страната по това време беше с един от най-високите стандарти на живот, заради парите от нефта. Когато в началото попаднахме в Либия, просто не знаехме къде се намираме- сякаш бяхме в пещерата на Али Баба. В магазините им имаше всичко. Някои неща не знаехме дори за какво служат. Но, когато човек попадне на хубаво място, бързо се научава, по-трудно отвиква след това. Ние идвахме от социалистическа страна и ни правеше силно впечатление, че най-масовите храни за населението като месо, захар, брашно, макаронените изделия, яйцата, кафето и чаят, бяха на много ниски цени. Така например килограм брашно тогава струваше пет пиастра, т.е. ако заплатата беше 100 лева, килограм брашно бе 5 стотинки. Също толкова струваха тогава оризът и захарта. Месото беше 60 пиастра за килограм телешко, 35 пиастра беше пилешкото"... 
"Що се отнася до българите в Триполи, то там имаше различен тип хора. Едни пестяха абсолютно всяка стотинка, други пък не пропускаха момента да живеят. Ние бяхме там с децата си и направихме всичко възможно, престоят ни да бъде запомнен и от нас, и от тях като един период от живота, в който сме видели един по-различен свят. Стъпили сме на друг континент, видели сме друга култура... Не сме си отказвали дребните удоволствия - да опитаме техните местни ястия например, да ходим редовно на кино, да ходим на плаж- морето там е фантастично- много топло и чисто. Имахме си и кола, с нея редовно си правехме екскурзии и често посещавахме добре запазените останки на два римски града край Триполи- Лептис Магна и Сабрата. Можехме да си го позволим, въпреки, че по онова време българските специалисти в Либия получаваха само 1/3 от заплатите си. Останалото отиваше за фирмата, която ни бе изпратила там и за държавата. 
Екстравагантната евро денс група Army of Lovers се ражда през далечната 1987 година в Швеция. Те бързо набират популярност в цяла Европа, благодарение на крещящия си външен вид, пищните костюми и видеоклиповете, голяма част от които са забранявани за излъчване по MTV, заради подчертаната им сексуалност. Те са майстори на провокацията, което им..
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно