Чистата и непринудена вяра в Бога е дар от Бога

В четвъртата неделя след Петдесетница, която отбелязваме днес, Църквата ни предлага един момент от живота на Спасителя, когато Той проявява милост, състрадание и любов към един стотник-езичник и го утешава в мъката му.

Днешното евангелско четиво от Мат. 8:5-13 трябва да се допълни с по-подробния в някои отношения разказ на Лука 7:1-10. Когато Спасителят слиза от планината на блаженствата в Капернаум, Той е посрещнат от група старейшини на местната синагога, която му предава молбата на един римски офицер стотник. Неговият любим слуга е смъртно болен.

На пръв поглед може да се стори странно, че водачите на града се ангажират с проблемите на един езичник. Този случай датира от ранния период на Христовото служение, когато Той все още не се сблъсква с омразата на тълпата, насъскана от книжниците и фарисеите. Старейшините обясняват на Иисус, че чужденецът не само не се подиграва с техните вярвания като мнозина други римляни, а влага скромните си спестявания, за да им построи разкошна синагога. За да направи такъв голям жест, няма съмнение, че по време на своята служба в Св. Земя той се заинтересува от вярата на поробените от Рим евреи, прочита Библията и възприема Яхве като свой Бог.

Стотникът е човек с отзивчива и добра душа, за което свидетелства и неговата грижа за слугата.

Христос веднага се отзовава на молбата на старейшините и обещава да отиде и да изцели слугата. Но по пътя Си Той среща други хора, изпратени от човеколюбивия и смирен стотник. Чрез тях римлянинът му предава, че не е достоен Господ да влезе в дома му и той не е достоен да Го посрещне, но само ако каже една дума, робът му ще оздравее. Христос е изумен от тази силна вяра, каквато признава, че не е срещнал в Израиля. Такава вяра е единствено Божи дар.

"Иди си – казва Христос на стотника, който накрая лично Го посреща – и както си повярвал, нека ти бъде". Неговият болен слуга оздравява веднага.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Римляните /Рим. 6:18-23/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мт. 8:5-13/.

В рубриката "Съвременна Библия" - банковата криза в България отново изкара на дневен ред проблема с кризата на доверие в държава, институции и тяхното управление. В парадигмата на светския хуманизъм лежи именно вярата в човека и силата му да управлява градивно съдбата на планетата. Закъсалите или както ни казват не закъсалите банки, определено са били под човешко управление. Истинската причина за кризата умело се крие и до сега. Публична тайна е, че подобни кризи се произвеждат от големи, умни, далновидни и алчни хора. Какво се случва в техните сърца? Какво се случва в сърцата на малките хора, които се редяха часове на опашки пред банкови офиси, за да спасят парите си? Колкото и да е чудно, човешкото управление на държава и банки не произвежда човещина, а точно обратното - озверяване. Банковата криза показа отново този социологичен феномен. Тя потвърди истината, че отдалечавайки се от Бога, човечеството се отдалечава и от всичко онова, което общо бихме нарекли с думата "човещина".