Христос дойде не за да съди, а да спаси света

"Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.

И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.

Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Галатяни /Гал. 6:11-18/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан Богослов /Ин 3:13-17/.

В рубриката "Съвременна Библия" - в една от сцените на филмовата класика "Господин за един ден", главният герой Пурко /Тодор Колев/ ограбва дарението за Църквата. Свидетел на кражбата на парите е единствено инкрустирано разпятие. Пурко поглежда малко виновно към разпънатия Исус и казва: "Ами то на теб нали не ти трябват!" Пурко знае, че върши зло, но това зло, рафинирано през обстоятелството на неговата бедност, става добро. Според изследване на социолога Кольо Колев, всеки трети българин е готов да продаде гласа си на предстоящите избори за сумата от 200 лв. Това добро ли е? Размиването на категориите добро и зло в съвременното ни общество е факт. Пурко знае, че над него има един разпънат Исус, но не вярва, че Исус е жив. Затова днес Пурко граби каси, институции и човешки съдби. Ако Пурко вярваше, че Исус не е просто издълбано разпятие или нарисувана икона, ако Пурко разбираше реалността на Този, който вижда всичко, сигурно не би посегнал на дарението. Тогава може би злото щеше да бъде разпознато като зло, а доброто - като добро. Можем ли да си позволим тълкования на категориите добро и зло според както ни изнася? Ще спечели ли свят, управляван от прагматизма на Пурко?