Нека протегнем ръка и се докоснем до Спасителя – Източника на вечния живот!

"И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Галатяни /Гал. 6:11-18/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 8:41-56/.

В рубриката "Съвременна Библия" - някои хора са успешни като Ник Валенда. Той успя да мине над бездна. Ник се разходи върху въже, опънато на 152 м. със завързани очи. Ник беше само с прът в ръце и без никакви осигурителни средства. В Ник се проектира един световен идеал. Той е човека, който живее със затворени очи, стъпил върху бездна, устремен срещу стихиите само с един балансиращ прът. Истината в този образ е друга. Човек може да ходи по въже, но не може да живее върху въже. Хора като Лидия Петрова ни припомнят тъжната реалност. Младата жена се самозапали пред президентството. За пореден път видяхме как човек се срива в своята огнено - болезнена бездна. Човек може да балансира 6 - 7 минути над бездната, но дори и велик акробат като Ник не може да балансира 70 - 80 години. Краят на всеки опит е тъжен и болезнен. Говорим за успешните и неуспешните хора, за хората, които падат в бездна и онези, които се учат да летят към върха. Там измежду тях сме и ние.