Отбелязахме 124 години от избора на Видинския митрополит Кирил

Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Света литургия беше отслужена днес, 17 февруари, по повод 124 години от избора на Кирил за Видински митрополит. Богослужението започна в 9 часа в катедрален храм "Св. вмчк Димитър Солунски". Светата Литургия беше отслужена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп и духовници от Видин. Богослужението беше извършено пред мощите на Видинския митрополит Кирил, поставени в средата на храма. За Радио ВИДИН Епископ Поликарп заяви:

"Богослужението бе извършено над светите мощи на митрополит Кирил, които бяха Свети Престол. Литургията бе отслужена по древния чин, така както християните са почитали от първите векове своите наставници и учители във вярата, като са отслужвали света Литургия върху гробовете и светите мощи на мъчениците и светиите. По този начин и ред с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан, за първи път бе отслужена такава света Литургия във Видин." Заупокойна молитва-панихида за митрополит Кирил беше направена след светата Евхаристия.

Кирил е избран от епархийските избиратели за Видински митрополит на 17 февруари 1891 година. Изборът е канонически утвърден от Светия Синод на 24 март същата година.

Кратко житие на митрополит Кирил Видински предоставиха от Видинската митрополия:

Светското име на митрополит Кирил е Коста Стоичков. Той е роден на 15 юли 1832/7г. в будния възрожденски град Берковица.

Дните на неговото детство са белязани с недоимък и терзания, както на всяко българско семейство по това време. С неимоверни усилия го записват в местното килийно училище, където получава първоначалното си образование. Междувременно родителите на малкия Коста почиват и той остава кръгъл сирак. След завършване на образованието си, осъзнал своето духовно призвание, той се отправя към Чипровския манастир "Св. Йоан Рилски", където постъпва като послушник.

В манастира любознателният и ревностен младеж с готовност изпълнява възложените му послушания, като заедно с това се укрепва и утвърждава във вярата. Издържал изпитанията на строгия манастирски живот, през 1857 г. той е подстриган в монашество с името Кирил, а скоро след това е ръкоположен и в йеродяконски чин.

Воден от желанието си за придобиване на по-високи богословски познания и с подкрепата на манастирското братство, което го насърчило морално и материално, през 1858 г. йеродякон Кирил заминава за гр. Сремски-Карловци, Австро-Унгария. Там в продължение на четири години прилежно учи в местната сръбска духовна семинария, като в свободното си време има възможността да се запознае и с богатото историческо и културно наследство на страната.

Извън учебните занимания отец Кирил силно е повлиян и от нарастващото недоволство сред българското население срещу османските поробители и гръцкото духовенство, като поддържа постоянни контакти с българската емиграция и следи с жив интерес събитията, свързани с българския народ и отразявани в европейския печат.

През лятото на 1863 г., завършил своето богословско образование, Кирил се завръща в родината. Едва стъпил на родна земя в гр. Видин, под давление на тогавашния гръцки Видински митрополит Паисий, който предварително бил информиран за неговото пристигане, той е арестуван. След щателен обиск на личния му багаж турските власти откриват в него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен Втори, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред съда.

Снимка: Красимир Каменов

След необосновани обвинения и фиктивен процес младият инок е осъден на заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия. Там в продължение на три години е принуден да изтърпи жестоки издевателства и унижения, съпътстващи всички дни на неговия престой, които въпреки всичко не отслабват патриотичния му борчески дух и каляват апостолската му ревност за бъдещото високоотговорно служение.

Бидейки освободен през 1866 г., той се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритско достойнство и назначен за председател на българската църковна община в град Силистра.

Навсякъде архим. Кирил изпълнява възложените му послушания с необходимото разбиране и взискателност, което дава основание на новоизбрания Български екзарх Антим I и Светия Синод да му възложат по-отговорно служение. Повикан в Цариград, през 1872 г. в българския храм "Св. Стефан" той е хиротонисан в епископски сан с титлата "Белоградчишки" от Екзарх Антим I и архиереите Самоковски Доситей, Нишавски Партений и Софийски Доротей (по-късно Скопски) и е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия, където остава до 1874 година. От края на същата година епископ Кирил е управляващ Скопска епархия, а на 23 юли 1875 г. е избран за Скопски митрополит.

След започването на Руско-турската освободителна война, през 1877 г. митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София, където е „митрополит на разположение” на Св. Синод.

От 1887 г., след отстраняването на Софийския митрополит Мелетий, той е управляващ Софийска епархия, а след смъртта на Видинския митрополит и бивш екзарх Антим от края на 1888 г. е управляващ Видинска епархия.

На 21 март 1891 г. е избран за Видински митрополит. В своята нова богодарувана епархия митрополит Кирил има възможността да изяви целия свой потенциал, като доразвива започнатото от екзарх Антим и същевременно обновява клира и възобновява храмостроителството. Всеизвестна е неговата строгост към подчинените му свещенослужители, от които изисква достойно поведение и изряден външен вид.

Като член на Св. Синод дядо Кирил е принципен деятел за развитието на църковно-просветното дело на Българската православна църква. Благодарение на своята монашеска пестеливост, но не и стиснатост, през 1902 г. той става и един от основните дарители за построяването на сградите на Софийската духовна семинария, като дарява 50 000 златни лева.

В последните години от своя живот митрополит Кирил живее твърде уединено и скромно. Часовете му преминават в молитва, четене и размишления. Преживял много превратности в своя земен път, той склопява очи с твърдата увереност, че е допринесъл според силите си за развитието на Българската православна църква и своята епархия. Почива на 21 май 1914 г. в гр. Видин. Погребан е до видинския катедрален храм "Св. Димитрий Солунски".

На 25 септември 2012 г. честното тяло на митрополит Кирил, бе извадено от гроба и поставено в саркофаг в катедралния храм на Видин.

Светите му мощи са източник на духовна радост и благословение за вярващите християни от Видин и околностите, както и скъпоценен дар за утвърждаването на духовността, вярата, надеждата и любовта в сърцата на изстрадалия народ от видинския край.

Споделете

Отбелязахме 124 години от избора на Видинския митрополит Кирил

Снимката на 2 юли 2024 година

Паднали клони и наводнени дворове след пороен дъжд в Дреновец

В Монтана започва нов проект за подмяна на стари отоплителни уреди

Здравната инспекция установи замърсена вода в три берковски села

Новият Общински съвет в Борован предстои да положи клетва

Екоминистърът проверява за нерегламентирани сметища в област Монтана

Водна забава зарадва деца във Видин

За БНР

Радио Видин