Диман Михайлов: "Главното качество на социалния работник трябва да е човечността"

"През новата година влязохме в нова сграда, която е ремонтирана. Хората се успокоиха. В нашия център сме си само ние като услуга. Хората идват по-често, идват с по-голямо желание. Имаме обособени кабинети вече с много по-добра материална база, в залата за кинезитерапия сме сложили клетка на Роше, която хората първоначално гледаха с недоверие, но с течение на времето се отпуснаха и сега идват с по-голямо желание. Тези промени много помогнаха и на моята работа като социален работник. Преди една година и половина се въведе нова методика за работата в центровете за социална рехабилитация и интеграция. Единственото, което ме затруднява, е това, че всичко, което правим на компютър трябва да го имаме и на хартиен носител. Фактически се получава едно дублиране на информацията. Главното качество на социалния работник трябва да е човечността. Той трябва да има разностранни знания, защото играе роля на посредник с институциите."   

В Центъра за социална рехабилитация и интеграция във Видин се състоя среща, посветена на правата на хората с увреждания. Срещата в центъра бе с регионалния представител на Комисията за защита от дискриминация във Видин Димитър Тодоров.  

"Дискриминацията по т. нар. признак "лично и обществено положение", е някъде между 50-60% от нашата работа. На второ и трето място, тук е различно, са хората с увреждания или възрастта. Те са някъде около 5-8% от броя на жалбите и броя на консултациите. Добре е да се знае, че хората, които имат някаква форма на недостатък по рождение или придобит, имат специална закрила от закона. Знаете има Закон за интеграция на хората с увреждания", обясни Димитър Тодоров. Никой от клиентите на Центъра не сподели на срещата да е бил жертва на дискриминация. Регионалният представител на Комисията за защита от дискриминация във Видин казва, че обикновено хората се притесняват да споделят в чуждо присъствие за проблеми от такова естество.

На 21 март се отбелязва Международният ден на хората със синдрома на Даун. Той е отбелязан за първи път по време на VI световен симпозиум, посветен на синдром на Даун, който се провежда в Палма де Майорка през 2006 година, по инициатива на Европейската и Международна асоциации с цел превенция и помощ на хората със синдрома на Даун. Денят - двадесет и първо число на третия месец не е избран случайно, а за да покаже, че синдромът на Даун е свързан с нарушение (тризомия) на 21-вата хромозомна двойка ( страдащите от синдрома на Даун имат 47, вместо 46 хромозоми).

Темата на Международния ден за 2015 г. е: "Моите възможности се ползват от пълните и равни права на всички". Поинтересувахме се каква е информираността за този синдром и за хората, които го носят, в нашата страна. За това как може да се помогне на семействата с такива деца обяснява заместник председателят на сдружението на родителите на деца със синдром на Даун в България Тони Маринова:

"Сдружението се ражда през 2009 година, т.е. ние за шеста поредна година сега ще отбележим 21 март. Ние в момента сме моралната подкрепа на всички родители на деца със синдрома на Даун. Мога да кажа, че благодарение на последните три години, в които медийно се заявихме и в които има много информация за нас, все повече родители, че дори и лекари, ни търсят, за да помагаме, защото наистина нито има социални работници, нито има психолози в болниците, които да дават информация. Нито пък има адекватна информация, която самите хора, които имат желание да дават, да дават. В този смисъл, ние сме хората, които се активират и които си помагат сами на себе си. Миналата година издадохме първия наръчник за отглеждане на дете със синдром на Даун. Първата книга на български език по нашата тема, която е издадена в САЩ през 1985 година, преди 30 години."  

Йорданка Петрова се срещне с две видински майки, които отглеждат "слънчеви деца". Чуйте техния разговор:

"Моето дете посещава масова детска градина. Много му харесва там, има си приятели, той е много контактен, дружелюбен, обича да е сред хора, но да е сред познати хора. Още от първия път много му хареса, обича да има внимание към него и там го получава... Моят син сега е вкъщи, защото аз съм ангажирана. Трябваше да го заведа на дневен център. Той изцяло е зависим от мен, трябва да го разхождам, не може сам да се ориентира, да пресича. Не знае стойността на парите. Те не умеят да смятат, не се и научават да смятат. Научават се да четат, на други неща, но да смятат не могат. Но пък вкъщи ми помага в чистенето. Подрежда, чисти. Не претупва работата, просто го прави както трябва - всичко е под конец, всичко е подредено. Хората със синдром на Даун изпълняват модел, те не могат да мислят логично и да преценят какво трябва да направят, рядко се случва това", разказват Нина Панковска и Елена Александрова.

Подробности от темите и разговорите в предаването "Едно" чуйте в звуковия файл.