Откъде започва Родината

"С чего начинается Родина?" Моето поколение пееше тази песен. И разбираше текста. Родината не е само хан Аспарух, заветът на Омуртаг, Историята на Паисий, портретите на Ботев и Левски. Родината започва от пейката пред дома и от пътечката до приятелите. Започва от паметната плоча пред читалището, където са изписани имената на твоите деди, загинали за България. И от паметта за онези, които сме забравили...

В нощта на 8 срещу 9 май се навършват 70 години от победата над фашистка Германия. Европа подписва договор за приключването на най-кръвопролитната война в своята история. В нея са участвали и много новоселяни. В изпълнение на своя служебен дълг пред Родината са загинали петима. Имената на двама от тях- Георги Гаев и Георги Будаков, са изписани допълнително върху паметните плочи на читалището-паметник "Земеделец". Но още трима, изпратени да защитават името на Родината, окастрена от Ньойския договор, са оставили своите кости, оставили са сирачета и са останали само в родовата памет на своите фамилии.
 
Подофицер Марин Гилов ( на снимката) загива през юни 1944 година в Югославия. Десет дни семейството очаква тленните му останки. На гара Видин военна музика отдава почит на загиналия за Родината. Марин Гилов оставя син и дъщеря. 70 години неговото име не можа да намери място върху паметните плочи на новоселското читалище, до имената на загиналите във войните за България. През 2014 година неговата внучка се обръща към ръководството на Община Ново село с писмо, но официален отговор няма. Големият ремонт на читалището в Ново село, издигнато и като паметник, не можа да отвори вратичка за изписването на още две-три имена.

Димитър Каменов е само на 21 години. Отбил военната си служба, но е извикан в запас. Между двата дълга успява да види дъщеричката си, която е само на няколко месеца. Плаче на раздяла и повтаря, че няма да се срещне повече с нея. Предчувствието му се сбъдва. Загива през 1944 година в Скопие. След 70 години само Росица си спомня за него.

Лили Мозокова, така в Ново село познават уважаваната пенсионирана учителка от V-то основно училище във Видин Лили Василева. Но името на нейния баща Михаил Мозоков, загинал през май 1944 година, вече не си спомнят и възрастните...

Националното самочувствие и самоуважение се възпитават от най-ранна детска възраст. От най-близкото, от най-родното. Нека уважим загиналите. Нека поздравим оцелелите. Ветераните от войната също се броят на пръсти. Да се обърнем към тях по човешки, с китка цвете, да ги срещнем с младите и децата, за да разберат, че героите са между нас- обикновени и остаряващи.

Честит празник!