Стоян Николов-Торлака представи своя "Северозападен романь"

"98-ма година излязох от Северозапада, за да отида да студентствам в Търново, след това студентствах в София, след това поработих няколко години в София, но тъй като не мога да търпя София, се върнахме с жена ми в Търново"- каза за себе си авторът.

Животът го принуждава да напусне родния край, но носталгията го тласка към писане, и то на торлашкия диалект.

"Като пиеш вода, като пипнеш земя, като си земеш дълбоко въздух – това сичко е различно от другата част на България. Почнах да пишем на северозападен диалект преди дватринайс години, защото си мислим, че не мое некой да ми кае на мене, че я не мом да се изразявам по начина, по който се изразяват мойте ора"- сподели Стоян Николов.

Доайенът на Литературния клуб към читалище "Развитие" в Белоградчик Ангелина Йотова направи рецензия на този необикновен роман и сподели:

"Що за книга беше това! Не бях чела досега нищо по-объркващо – хем не приемах "червените точки" на героите, хем те ми ставаха по-ясни, по-приветливи и по-човечни. Хора жилави, твърди, безцеремонни, но вътре във всеки от тях блещукаше светлиннка, въпреки беднотията, простотията и безпросветността".

Срещата премина в непринуден разговор за проблемите на торлашкия край и неговите хора, за бъдещите планове на автора и за колорита на месния диалект.