Баячки и русалии лекували в миналото във Видинско

"В миналото хората са се лекували само при баби или билкари, които са знаели тайните на лечението, при врачки. Но се е знаело- във всяко село си е имало една, две, три в по-големите села, жени, които са можели да лекуват. На лекар рядко се е ходело, в изключителни случаи.

Тези жени-лечителки са помагали при раждането, знаели са и различни методи на лечение. Сега все още се ходи при баячки, които баят срещу уроки най-вече. Хората се опитват да се предпазят от лошото по всякакви възможни начини. Единият от тях е чрез баене. По-скоро това е един психологически момент- това монотонно шепнене, което се получава при баене, може би успокоява човекът и минава главоболието му, защото това е едно от оплакванията, които баячките лекуват. Чакръкчиите- те вече трябва да имат повече познания и не във всяко село е имало човек, който може да намести счупен крайник. В нашия край е много известен Ангел Белия. Даже има хора, които си спомнят как ги е лекувал, как им е наместил ръце, крака. Какви златни ръце е имал, колко много им е облекчил болката и т.н. Неговият син също се занимава с този вид дейност, но няма тази популярност. Не само в нашия край, идваха хора от различни места да го търсят за помощ. Но не зная дали неговият син е все още жив и дали се занимава все още с този вид ортопедична дейност."
 
Хората от Видинско знаят, че на Алботинския манастир се спи под цветето росен. Там, в миналото, са ходили болните от епилепсия и болните от безплодие жени, за да се лекуват, но точно на определен ден и се е спазвал специален ритуал.

Има различни практики за болести, които хората не могат да си обяснят. Това са болестите на душата. Вярва се, че ако човек пие вода, в която е гасено живо въгленче; ако пие вода, в която са киснати определени билки; ако болният бъде изкъпан в отвара от билки и му бъде облечена риза, която после да бъде оставена на кръстопът, ще оздравее.  

Докато говорех с Десислава Божидарова си спомних как бях гледала документален филм за народните практики в България и голямо впечатление ми бе направило лечението на болен от група мъже, които пеят и наричат за здраве. Ето каква е била тази група:

"Това са били русалските дружини, които са лекували тежко болните. Самите дружини обикалят селото и благославят за здраве, и когато в една къща има тежко болен човек, той бива изнасян навън. Русалиите танцуват около него и пеят. Вярва се, че един от тях ще отнеме тази болест, той ще се нагърби с нея, за да я изнесе и болният, който бива понатискан, тъпкан, газен и т.н. и се вярва, че той после може да оздравее. Тази практика я има и при кукерите."

Нямаше как да не попитам за мнение по въпроса с народните лечители, които наместват крайници, и рехабилитатора в Центъра за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) във Видин- Павел Павлов. Споделяли ли са клиентите на Центъра с него да са посещавали такива лечители:

"По принцип повечето казват, че едно време, преди години, са ходили при подобни лечители. Но при повечето оздравяването си е естествен процес, но хората смятат, че определен човек ги е излекувал. Наистина има хора, които помагат, но трябва много добре да познават костно-мускулния апарат, да са го правили много пъти. Има и голям процент риск от такава помощ, може някой да те остави инвалид за цял живот или да ти усложни положението."  

Такова е мнението на рехабилитаторът Павел Павлов за неговите "колеги" - народните лечители, които наместват крайници. Аз мисля, че надеждата за оздравяване кара хората да опитат всичко и за това често стават жертва на ловки манипулатори, които се възползват от болните. Всеки търси своята бяла лястовица и се надява, че тя е кацнала наблизо до някой лечител, лечебно място или билка, които ще върнат здравето и благополучието.

Клиентите на Центъра за социална рехабилитация и интеграция във Видин през летния сезон наблягат на рехабилитацията и отдихът. През този месец те бяха за поредна година на лагер в Специализираната болница за рехабилитация във Вършец. Там те си почиват и същевременно се лекуват, което е идеалната комбинация за хора с увреждания. За посещението в балнеосанаториума и за двигателната активност на хората с намалена мобилност през лятото разговаряме с рехабилитатора в Центъра Павел Павлов:

"Получи се съчетание между почивка и рехабилитация. Бяхме във Вършец шест дена- от 13 до 18 юли. Всеки пациент от нашите клиенти се срещна в началото с доктор от лечебното заведение и след разговор с него и преглеждане на медицинската му документация, вече лекарят преценява какви процедури ще му назначи. Основно назначаваха масажи, физиотерапия и лечение чрез вода."

От началото на годината в ЦСРИ имат нова придобивка- "Клетка на Роше", която се използва за двигателна рехабилитация. Уредът подобрява двигателния обем на клиентите и засилва определена мускулатура. Павел Павлов е категоричен, че във всяка добра зала за кинезитерапия трябва да има такова пособие.

Цялото предаване "Едно" чуйте в звуковия файл.