"Какво да ти кажа, бабо, добре съм…"

В основата на каузата са двама млади ентусиасти, учениците от ПМГ "Екзарх Антим I" Антонина Любомирова и Павел Любомиров. По тяхна идея бе осъществен Коледният благотворителен концерт "Подай ръка, бъди човек!", който се проведе на 10 декември. Участници бяха учениците от СОУ "Любен Каравелов", ПМГ "Екзарх Антим I" и Ансамбъл "Дунав", чиято цел бе да се съберат средства за подаръци за възрастните хора. А на 21 декември, само няколко дни преди Коледа, видински деца се присъединиха към каузата "Бъди човек" и раздадоха подаръци на възрастните хора от Дома в гр. Кула. На всеки един от обитателите децата дадоха по една кутия бонбони, халва, безалкохолно, козунак, парче луканков салам и кашкавал. За самотните хора в селата Върбовчец, гара Орешец, Фалковец и Яньовец пакетите съдържаха- бутилка безалкохолно, олио, ориз, боб, леща, сладки, банан и мандарини.

Непосредствено след посещението им Антонина и Павел дойдоха в студиото на Радио ВИДИН, за да ни разкажат какво видяха. Децата започнаха разказа си с отчет на събраните средства от благотворителния концерта на 10 декември:

"От концерта събрахме 1 082 лева, в училищната кутия на ПМГ бяха пуснати още парички от учители и ученици и така сумата набъбна на 1 200 лева. Призовахме хората да дарят и хранителни продукти, само една жена от Видин се отзова и донесе три пакета, бе подготвила и отделно пакет за Дома за възрастни хора в Кула, специални благодарности на дамата – Вероника Иванова, тя работи в строителен магазин в ОКС."

Учениците успяват да посетят 29 адреса от избраните села и да се срещнат с 48 души от Дома за възрастни хора в Кула. За един ден те изминават дългия път от градската суета до самотните възрастни хора. Разделят се на два екипа. Всеки от тях е с различни впечатления от мястото, на което е бил. Потресени от това, което са видели,  младежите започнаха емоционално един през друг да разказват. Първа започна Антонина с впечатленията си от с. Върбовчец:

"Там бях за три часа, през това време не видях жив човек по улиците. Там има само пустеещи, разпадащи се къщи и трудно подвижни възрастни, с пенсия от 150 лева,  не дочуват, не довиждат… 21 декември – ден пълен с емоции, от сълзи до усмивки и обратното.

Започвайки от момента, в който видях в каква обстановка живее човек в 21 век и след това научавайки неговата съдба– било тя коварна болест или самота, си зададох един много важен въпрос: "Кое в крайна сметка е най-важното?". Тук не става въпрос само за финансова липса, а за нещо много по-лошо, а именно- душевната и емоционалната самота. Да се прибираш всеки ден в студен и почти срутен дом (стига да можеш да излезеш от дома си, тъй като повечето хора са трудно подвижни), да си напълно сам и болен. Това са хората, с които се срещнахме днес. Хора, учудвайки се на това, което правим за тях… Само при погледа на пакета, който им дадохме, очите им се насълзиха, започнаха да ни прегръщат и да ни целуват, благодариха ни над 10 пъти, поканиха ни при тях и ни почерпиха, всеки с каквото има, даже и с последното, което има… 

"Ние обещаваме, че по време на коледната ни кампания, ще обърнем внимание на нуждаещите се възрастни хора– това и направихме. На въпроса "Как сте?" получихме отговора: "Какво да ти кажа, бабо, добре съм..", а пред очите ни беше разпадащата се къща, празният хладилник и лекарствата на масата. С усмивки на лицата ни разказваха за внуците и децата, кой къде работи и учи, с какво се занимава. Единствената радост за тях беше, че ще дойдат при тях за празниците.

Живеещи не в къщи, а по-скоро "пещери", на кръстопът – лекарства ли да си купят, хляб ли, с десетки диагнози и рецепти от личния лекар, но СИЛНИ ХОРА. Хора, които не се оплакват от липсата, а се радват на наличието. Наличие не само на хранителни продукти, а и на внимание, което сгрява сърцето им.. Това ли са възрастните хора на България? Нека всеки си представи, че това са неговите дядо и баба. Как бихте се почувствали? Всички ние заслужаваме достоен живот. Не такъв, изпълнен в лишения и студ. Затова сме хора, трябва да си помагаме, с каквото можем, както можем, когато можем!

Днешният ден не се описва с думи. Думите не могат да опишат всичките чувства– жал, съпричастие, но и ВЪЗХИЩЕНИЕ. На тръгване им пожелавахме да са живи и здрави и да си прекарат хубави коледни и новогодишни празници, а те отговаряха: "Здрав не съм, но жив докато мога".

За Павел денят също е минал емоционално:

"Хората от Дома в Кула не живеят при толкова лоши условия, както бе представено. Отивайки там, ние очаквахме да видим нещо ужасно. Всъщност, оказа се, че не е точно така… Имат дори коледна програма, подготвена за празника. Зарадваха се не толкова на продуктите, колкото на вниманието, а това е и целта на нашата кампания- да подарим внимание! Разликата между тях и тези по селата е в условията на живот и това ,че в Дома поне на са самотни."

Бъди човек!