Вдъхновяваща история за доброто около нас

"Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме"

публикувано на 05.01.16 в 14:56

Снимка: Личен архив

Репортаж на Гергана Панова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Някои от нас започват годината с: каквото дойде - такова, други- с цялостен план за промени има и трети, които запретват ръкави и започват сами да променят нещата. Христина и Добрил Николови от Видин са от третия вид. Тя е юрист, на 27 години, той е компютърен специалист, на 31 години. Семейство са от 5 месеца. На своята сватба те помолили гостите си вместо цветя да им подарят детски книжки с приказки, с идеята да ги дарят на деца. Речено-сторено, както се казва в приказките. Младоженците уведомили поканените гости, които приели радушно и с вълнение идеята за разчупването на традицията. Обяснението за промяната в ритуала, може би се крие във факта, че и двамата от малки обичат да четат. И сигурно няма да се изненадате, че основната тема на сватбеното им тържество била "Приказка", а с решението да заменят цветята с книги Христина и Добрил започват да пишат своя истинска приказка, в чийто край щастливи участници са и малките читатели от библиотеката.

"От самото начало беше сигурно, че цветя няма да искаме. Въпросът беше да решим какво ще е вместо цветята. Цялата ни сватба беше на тема "Приказка". Решихме, че най-подходящо ще е да съберем детски книжки с приказки, които да достигнат до най-много дечица. Всички много се ентусиазираха, радушно приеха идеята. С наистина голямо желание избираха, защото ми се обаждаха, казваха ми колко им е вълнуващо сега да избират книжка, каква да е, за колко години да е. И доста от тях донесоха по повече от една. Мотото, което беше на самия кът, в който всеки оставяше книжките, които е приготвил, беше "Любовта, която раздаваме е единствената любов, която запазваме". Така остана цялата идея, че за нас не е важно да си запазим някакви материални неща, а да остане нещо хубаво от нас", разказва Христина.

Събраните детски книжки, сред които няма нито една употребявана, въпреки обявената такава възможност, младото семейство избра да дари на библиотеката във Видин.

"Ние все пак сме израснали във Видин и решихме, че ще ги дарим във Видин. Чудехме се известно време къде, но накрая разбрахме, че в библиотеката се организират различни инициативи, с детския клуб, идват деца от различни възрасти, пък и на нея й е сантиментално, че е идвала много", обяснява Добрил избора си да дарят книгите в библиотеката.

"Дарителството е традиция в дейността на библиотеката, но в този случай наистина успяха да ни изненадат, тази мила двойка. Зарадваха нас, зарадваха нашите малки читатели и се надявам този пример да бъде заразителен. Хората казват, че колкото повече радост раздаваш, толкова повече радост получаваш", коментира жеста директорът на Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" Десислава Иванова.

"Надяваме се да вдъхновим колкото се може повече хора да погледнат на едно такова събитие като възможност да дарят, да обогатят едно дете, да развият въображението му и накрая да се почувстват и самите те удовлетворени от това. Най-важното е хората да почнат да обръщат повече внимание на истинските неща. Дори и на едно дете да развием въображението с някоя от тези книжки, това за нас е най-големият подарък", отправиха своето послание Христина и Добрил.

Младото семейство Николови получи своя подарък, като направи такъв на децата на Видин, подарявайки книжките на видинската регионална библиотека. Приказките обикновено завършват с: "И те заживели щастливо", но тъй като се намираме в началото на глава 2016-а в своята лична приказка е време да изпълним със съдържание понятието "И те заживели щастливо". От нас зависи какво ще напишем в нашата приказка, защото както казва физикът Денис Габор: "Най-сигурният начин да предскажеш бъдещето е ти да го създадеш".

По традиция новата година е натоварена с множество надежди- да е по-добра, по-успешна, по-късметлийска, и обещания- да откажем някой порок, да намираме време за важните неща, да сме по-човечни. Към оптимистичните очаквания за 2016-а година ще прибавим и тази вдъхновяваща история като пожелание да са повече добрите хора около нас и доброто да е заразително.