Бившият собственик на ромската телевизия във Видин, Петър Филипов: "В чужбина колкото и да си успял, носталгията те смачква..."

По-различни ли са празниците в чужбина- по-богати, по-бедни, по-радостни или по-тъжни. Как празнува своята Нова година тази иначе доста емоционална група. Това разказва в "Другата истина" Петър Филипов от Видин, който до преди пет години беше собственик на първата ромска телевизия не само във Видин, но и в страната, както и на етно- радиото в Монтана:
" Роден съм във Видин и го нося в мен навсякъде, където ходя по света. През последните пет години бях на няколко места в Европа, като започнем от Лондон, минем през Финландия и от януари съм в Германия. В България аз се бях реализирал вече- имах собствен бизнес и се чувствах добре. Когато нещата започнаха да вървят на зле, както и за много други хора тук, аз потърсих поприще в чужбина и смятам, че го открих. Нямам намерение обаче да оставам там. Нещо повече- съчувствам на всички онези, които са в чужбина, защото носталгията там понякога съсипва, направо смачква хората...В личен план това е най-големият проблем за мен в чужбина. Има обаче и нещо друго- където и да си, ти си оставаш чужденец. Колкото и добре да си успял да се реализираш, колкото и добри пари да получаваш, ти си оставаш чужденец дори след 30 години. Моите перипетии показват, че животът наистина е едно колело, което непрекъснато се върти- понякога си горе, друг път-долу. Лошото е, както казва един мой чичо, да си долу, когато се спука гумата...

Празниците в чужбина наистина са различни. Много от хората се опитват да пренесат традициите там, където живеят в момента. Това разбира се не винаги минава добре, защото в обществата, в които живеят има вече установени правила, които се спазват. А ние като представители на тази емоционална група обичаме да слушаме музиката ако може по-силно, и ако може на живо...
Що се отнася до Финландия, то там е много студено и е много далече от България. Оказва се обаче, че в тази страна има много представители на ромската общност и то от Видинския регион. Мястото, където аз бях, е близо до Лапландия и студът е наистина голям. В три съседни града обаче, има повече от 150 семейства от Видин. И това, което ми направи впечатление е, че тези хора работят, те са включени в производството- някои работят в кравеферми, в свинеферми, в различни фабрики... Някои от тях са решили дори да останат и сред тях има и такива, които вече са си купили жилища.

Аз работех в голяма фабрика за производство на найлон. Там бях единственият емигрант сред 450 финландци. Дори нещо повече- освен, че бях емигрант, аз съм и представител на ромската общност. За тях обаче този факт нямаше никакво значение, те знаеха, че идвам от България, че съм добре подготвен и дори ме използваха и за други дейности. Когато напуснах фабриката, колегите от цеха ми купиха подарък, а началникът ми каза, че винаги съм добре дошъл отново. Лошото е, че там зимата е дълга 8 месеца и още от септември денят започва да се скъсява", разказва Петър Филипов.

Как се отразяват на чужденците във Финландия "Белите нощи" и студът, какъв е стандартът на живот за българите в страната и какъв медиен проект съвместно с голяма частна телевизия в България подготвя Петър, можете да чуете във звуковия файл.