Тихомир Тодоров от Чехия: " Работя в един от заводите на "Шкода" за 1300 лв"

" Казвам се Тихомир Тодоров и съм от Видин, но в момента живея в Чехия. Работя в завода на "Шкода" в град Млада Болеслав. Хората там са коректни и имат уважение към чужденците. Освен мен в този завод работят още поляци, словаци, виетнамци. През 2008 година бях отново в него, но тогава работниците бяха около 17 000, сега са 22 000. С една дума, заводът се разраства, има добра перспектива и хората продължават напред... Ако направя съпоставка с положението в България, у нас все нещо ни пречи, но явно такова е съзнанието ни. Аз не стигнах бързо до решението да замина за Чехия. Преди това съм работил и във Видин, и в други градове. Завършил съм музикална паралелка в училището по изкуствата във Видин, две години работих и като учител в село Раковица, на 50 км от Видин, после във фирма за електроника. Последната ми работа бе във "Видахим". Сега чувам от бивши колеги и приятели, че е пред тотална ликвидация и няма никакво бъдеще... Честно казано аз бях доволен от тази работа и все още не разбирам защо трябваше да съсипят по този начин комбината. Изобщо нещата в България са много различни от тези в Чехия. Хората там са позитивно настроени и не се усеща никаква завист или злоба- всеки те поздравява, деца слизат от автобуса и ти казват "Добър ден". Коренно различно е от ситуацията у нас. Колегите ми са чували за Варна, Бургас и курортите, чували са и за Пловдив, но никой за Видин. Какво стана с този град и защо така пропадна, като е на две граници... 

Както казах, работя в завод на "Шкода". Условията на труд са добри- винаги се отива половин час преди започване на смяната. Аз работя на три смени- първа, втора и нощна. Нощният труд се заплаща добре, по същата тарифа се заплаща и работата след пет часа. За всяка смяна имаш подсигурени по два чифта нови ръкавици, осигуряват се също предпазни очила, тапи за уши. Банята е в отлично състояние, а на работниците се раздават и различни санитарни материали. Когато аз постъпих на работа, веднага ми бе дадено всичко необходимо, включително резервни работни панталони, тениска и работни обувки. С една дума- всичко е по европейски. Не се притеснявам да кажа и какво е заплащането ми. Там се плаща на час и в момента то е 8 лева или 60 лева на ден. За 22 работни дни заплатата ми е 1 320 лева. Ако се работи в събота или в неделя, се плащат допълнително още по 15 лева. Празничните дни се плащат на 100 %, но не се работи. Ако имаш повече нощни смени, заплатата ти може да е и по-голяма, но за мен тези пари са достатъчни, защото те имат и стойност- самите цени на стоките са по-евтини. Иначе средната заплата в Чехия е 450 евро. Моята е над средната, или 620 евро. Това е една нормална заплата там, особено пък за чужденец.

Въпреки че от фирмата ни подсигуряват общежитие, живеем на квартира с още едно българско семейство, което е там осма година. Децата са на училище- едното е във втори клас, а другото- в четвърти. За квартира се дават 1/3 от парите. Когато през 2008 година дойдох първия път тук, не ни приеха особено радушно. Някой от българите явно добре се бе постарал и ние обрахме негативите от представянето му. Сега е съвсем различно- няма нито лошо отношение, нито каквато и да било дискриминация... Аз не контактувам много, много с другите българи в града. Понякога в магазините чувам наша реч, но предпочитам да се дистанцирам. Не че се срамувам, че съм българин, но разсъждавам като останалите- когато си в чужбина, по-добре да си нямаш работа с българи. В града има едно заведение, където идват българите- събираме се на по бира, но после всеки си поема по своя път.."

Цялото интервю - в звуковия файл