Разходка по "Плаващите кейове" на Христо Явашев

"Малко са ми объркани мислите все още… Ходих с един приятел на изложбата на Христо Явашев "Плаващите кейове" в Италия. Проектът свързва италианския град Сулцано, на брега на Изео, с големия остров Монте Изола, чрез плаващи пътеки. Изео е едно прекрасно езеро. Беше много вълнуващо, работата е много мащабна, изключително прецизна. Независимо от това, че са минали милион и двеста хиляди души, което разделено на дните, през които е била изложбата, се пада по седемдесет хиляди човека на ден. Въпреки това, материята не е захабена, не е изтрита никъде, стоеше невероятно!"

Специално, за да видиш кейовете ли отиде?

"Посетих проекта в предпоследния ден от представянето му. Отидохме специално за това събитие, искаше ни се да стоим още дни, но сме на работа. Но това, което видях, ми бе предостатъчно."

Как започна този вълнуващ за теб ден? Добра ли беше организацията?

"Станахме рано сутринта, в четири и половина, за да търсим билети. Имаше автобуси, които те транспортираха до самото място. В пет часа вече чакахме на опашката, която беше с дължина поне половин километър, а хората бяха наредени по пет души един до друг. Посещението беше абсолютно безплатно, платихме пет евро билетче за автобуса, отиване и връщане.

Дори малко типично по български, прередихме останалите, нямахме време да чакаме, редът ни щеше да дойде чак вечерта. Та ние в шест часа бяхме на самата инсталация. А към тринайсет-четиринайсет часа по обяд, вече се връщахме. Вървяха хора и в двете посоки, виждаш различни лица и хора в гръб.

Как се движеше по платформата, с какво беше обут?

"Авторът предлага да се ходи бос по инсталацията и ние се събухме. Усещането е за малко по-твърда повърхност, сякаш ходиш по матрак, но лекичко те повдига, сякаш има пружинки. Самата вода отдолу те побутва леко и деликатно. Изключително приятно усещане, а това, че имаше толкова много хора, го правеше още по-уникално. Направи ми впечатление, че деветдесет процента  от посетителите бяха под трийсетгодишна възраст. Различни националности- чух сръбски, френски, имаше африканци, немци, един индиец видях…"

Какво те впечатли най-много?

"Първо- мащабът, но платформата и като философия, също е много странна. Първо човек се обвързва емоционално, защото тя трае определено време, не те надживява, всъщност вече е демонтирана. А това носи чувството, че изчезва, остава само като спомен от една страна, от друга- тази му работа е една от силните, защото е много социална. Другите работи на Христо, повечето са визуални, т.е. виждаш нещо, докато тук го усещаш и можеш да участваш в самата работа. Ходиш по нея, можеш да я пипаш, самото усещане за повдигане, докато ходиш…

Цялата инвестиция е петнайсет милиона евро. По принцип той работи с много българи, има водолази българи, винаги в своите проекти включва и български екип. Правили са тестове и в Черно море с малки модули… Това,  което ме накара да се замисля, докато пътувах обратно към България е, че като концепция, примерно създава се едно произведение на изкуството, което се търгува в някакъв смисъл, авторът получава пари срещу творбата си. В неговия случай той е даващият, не го прави с комерсиална цел."