Гълъбина Томова, медицинска сестра: Плачехме заедно за загубата на пациент

"Едно време, дали защото бяхме млади, но ни се работеше много, беше спокоен животът. В Търговище съм работила и в Омуртаг, в едно село, храна безплатно ни даваха с доктора, хляб от фурната. Преместих се във Видин, в Кожно отделение, после в Хирургия, в Стерилизационна, Детски кабинет, а после и в Детско отделение, където се пенсионирах през 1997 година. С деца съм работила 36 години. 8 години бях в Интензивен сектор с болни, умиращи деца. Нощно време седиш на бюро, гледаш на монитори децата, тежко е. Имаше една баба с болно внуче, и тя сънувала, че на другия ден в 13 часа детето ще се спомине, и ми каза. Бях на дежурство тогава, в точно указания час детето си отиде. Как сме го преживели, само ние си знаем", спомня си пенсионираната медицинска сестра. Колективът, в който работели, бил много задружен, празнували всички празници заедно, в Деня на здравния работник ходели на "Божурица". Според нея сега положението е коренно различно, сестрите не си говорят една с друга, а промените в здравеопазването са в ущърб на всички, и най-вече на пациента. 

Днес Гълъбина Томова живее на село, в Неговановци. И сега бие инжекции, когато се налага. Пенсията за 36-те години прослужено време в грижа за здравето на хората държавата изчислила на 220 лева. Пари, които не стигат, но пък със спътника ѝ в живота си помагат и живеят спокойно- в сговор и разбирателство. Радват се на четирима внука.

Тези, които тепърва правят своя избор да станат част от системата на здравеопазването, тя съветва:

"Да учат медицина и да работят в България, да помагат на българите, а не на старците в чужбина!"

Още от спомените на Гълъбина Томова може да чуете в звуковия файл.