Немислимо е да се напредва във вяра, благочестие и любов към Бога без наличието на храма Господен. Той е мястото, където отправяме своите молитви, където благодарим на Бога, където трябва да забравим за момент всички житейски несгоди и неволи. Храмовете са светилници, в които се разпространява словото Божие. Именно затова трябва тези храмове да бъдат поддържани", каза малко след 100-те си дни начело на Врачанската епархия митрополит Григорий. Той направи обстоен преглед на състоянието на храмовете във Врачанската епархия, а констатацията е, че има храмове, които се нуждаят от основни ремонти. Един от тях се намира в село Крушовица в община Мизия, където куполът на църквата е паднал.
"Има готовност до няколко месеца да започне възстановяването на купола на храма. Това е един от примерите за по-сериозен проблем, който имаме, за храм без покрив. Надявам се до края на годината храмът да се възстанови и да започне Богослужебният живот в него. В момента се работи и по други проекти за възстановяване на храмове. Преди дни беше подписан договор за един от манастирите, предстои подписването на още един по Програмата за развитие на селските райони", каза пред кореспондента на БНР във Враца Ива Антонова врачанският митрополит Григорий.
240 са храмовете и 10 са манастирите на територията на двете области Видин и Монтана. Именно за Видинска епархия в новия програмен период са одобрени най-много проекти по ПРСР за ремонти на църкви. Одобрени са 16 проекта за над 8 млн. лв.
"Всеки един от проектите е за по 500 хиляди лева. Това са църквите в с. Горни Лом, в Гаврил Геново пък ремонтът е почти на финал, в село Охрид църквата "Св. Димитър", както и храмът в град Вършец. Добри примери за изпълнени вече ремонти са Лопушанският и Клисурският манастири", каза за Радио Видин протосингелът на Видинска и Монтанска околии архимандрит Антим.
Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в село Арчар е ремонтирана преди години в предишния програмен период по проект, финансиран по ПРСР. По думите на хората преди години храмът е бил в тежко положение със счупени прозорци, течащ покрив, землен под и рушащи се стени. Иванка или Вана, както я знаят хората, 17 години е отваряла всяка сутрин вратата на Божия храм, грижела се за църквата и за обредите, които се отслужвали там от местния отец Емил. Знае поименно хората, които са получили кръщавката си там, както и тези, които изпратила в последния им земен път и за които била камбаната. Навремето храмът бил нейният втори дом, но заради лошото му състояние се налагало да го дели с гълъбите, които влизали вътре и цапали пода и стенописите.
"Преди беше разруха, мизерия, прозорци счупени, дюшеме изровено. Погребения правим, найлони слагаме на пода да покрият мизерията от гълъбите. Имаше и кръщенета, и венчавки. Сега храмът е направен, чисто, прегледно, ама колко пъти покрива правиха, все капеше, но сега е наред", разказа леля Вана.
Грижа за църквата в село Арчар сега има друга жена- леля Цецка. На нейните грижи е оставено сутрин да отключва храма и да дава свещи на вярващите. За извършения ремонт не знае много, но казва какво е положението сега- не достигнали пари да бъдат сменени всички прозорци и сега от старите с метални рамки протича по стените, когато вали дъжд.
"Отецът е казал всички останали несменени прозорци да се подменят. Тогава не стигнали парите да довършат, ми обясниха"
Леля Цецка разказа и за масовите кръщавки, които се правят безплатно в тяхната църква. Така преди време християнско кръщение получили 25 души:
"Преди Великден отецът събира всички, които искат да се кръстят безплатно, големи и малки. Само за бланката си плащат. Масовите кръщавки са вписани в дневника"
16 храмове и манастири във Видинско и Монтанско ще бъдат ремонтирани в следващия програмен период. Тези обекти ще "възкръснат" за нов живот, каза още протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Антим.
В звуковия файл чуйте още от разговора на Ива Антонова с митрополит Григорий- за това- по скоро пълни или не, са църквите по време на богослуженията, и за това, че е "изкуство на изкуствата" да работиш с хората.
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..