15 септември преди и сега през погледа на пенсионерите във Видин

“ На времето си беше хубаво, 15 септември си беше празник за всички. Новите дрехи, цветята, музиката. Има голяма разлика от тогава и сега. Тогава имахме и респект към учителите и към по-възрастните и към униформите… Вълнувахме се тогава, ние сме били на село и така. Учителките ни посрещаха хубаво, ние с цветя, но нямаше такива градски, а селски цветя от градината. Направим по едно букетче и отиваме, даваме го на учителката. Според мен децата сега са по- културни, по-възпитани, ние сме били в друга среда. Ако можех бих се върнала и сега на 15 септември, кой не би искал .. На времето всички бяхме еднакви и си беше по-хубаво.  Някак си с по-голяма радост отивахме на училище, с желание. Знаехме, че тръгваме и така и се уважаваха учителите. „

Ясно е, че за по-голямата част от децата вълнението е голямо, но какви са трепетите на учителите? За спомените от учителската професия и за любовта към децата разказа  дългогодишната и вече пенсионирана учителка в Белоградчик Ирина Татарова.

„ Много се гордея с всичките си ученици, много се гордея. Много умни деца съм учила през годините и не мога да кажа точно както ме свързва с тях, може би любовта към тях, може би заради това, че много ги обичам. Аз много обичам всичките си деца, когато влизам макар, че излъчването ми е на много строг учител, аз всичките много ги обичам. И за всичките се вълнувам и страдам, когато например правя тест и някой не е успял. Поддържам контакт с всички деца, които са завършили, с всички контактувам. „

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.