Днес отбелязваме Неделя Православна

Празникът в днешната Първа Неделя от Великия пост е учреден в 842 година, след окончателната победа над иконоборците на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.

Днес празнуваме деня на тържеството на Православието над неправдата, ересите, лъжеученията; но не празнуваме тържеството на православните над другите хора, а ликуваме за това, че Бог от столетие в столетие е намерил в нашата среда хора, които така дълбоко са Му предани, така способни да се приобщят към Него, да Го познават, че Той е открил на нас, понякога непросветени, понякога със замъглени сърца и умове, истината за Себе Си.

И днес ние ликуваме за това, че Господ е толкова милостив, че в Него има толкова любов и снизхождение, че е започнал да се открива от столетие в столетие на всеки човек, който Му открие сърцето си и който очисти сърцето си и живота си, за да бъде достоен за Неговата любов, Неговата кръстна смърт, Неговото Възкресение. Това е дивен ден, в който ние говорим и тържествуваме за победата на Бога над лъжата, която като мъгла се разпространила по цялата земя чрез човешката неправда и греховност.

И днес трябва да си спомним с особена любов и благоговение онези светии, които така дълбоко са враснали в тайната Божия, които така подвижнически Му се открили, че Той могъл чрез тях да приобщи и нас към истината. Затова нека с благодарност да се отнасяме към тях - към светиите, подвижниците, към обикновените хора, които са познали Бога и са споделили с нас знанието за Него. Нека ги благославяме и благоговеем пред тях. Но това е недостатъчно, ако искаме да бъдем техни последователи, наследници, техни ученици.

Ние трябва да се научим на това, как да открием своето сърце, своя ум на Бога, за да влее Той в нас светлина, за да познаем Бога в цялата дълбочина, в която Той иска да ни се открие. Затова нека ликуваме за тържеството на Православието над нас, православните, за победата Божия над нас. И от благодарност нека щедро даваме цялото знание за Бога, което Църквата е събрала през хилядолетията, на онези хора, на които Бог е нужен, защото хиляди и хиляди хора се нуждаят от познание на истината за Бога, човека, живота.

Нека приемем този дар Божий и да го раздаваме; без да се големеем, че сме православни и сме участници в тържеството на Православието, а смирено помнейки, че това е дар Божий, който ние в глинени съдове носим и можем да дадем, като животворна вода на онези хора, които жадуват и които умират. Амин.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 11:24-26,32-12:2/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин 1:43-51/.

В рубриката "Съвременна Библия" -Нека направим набързо един експеримент! Огледайте се наоколо! Какво виждате? Хора, вещи, природа… предполагам - много неща! Всичко, което виждате, притежава нещо общо помежду си. Знаете ли какво? Всичко, което виждате е видимо. Сигурно ви изненадах с дълбокото си откровение. И все пак, това е вярно. С очи можете да видите единствено видими неща. Знаете ли, има невидими неща, които със сигурност всеки човек би искал да види, включително и вие. Искате да назова едно от тях? Примерно - надеждата! Св. ап. Павел пише, че тя се вижда, но не с очите в главата ни, а с очите на сърцето ни. Какви ли са тези очи на сърцето? Най-просто казано, ако искате да виждате ясно, за да броите парите си, то имате нужда от очи в главата. Ако искате да видите надежда за себе си в този свят, имате нужда от очите на сърцето. Чуйте нещо повече за тези очи, които виждат невидимите неща! Оказва се, че имаме отчайваща нужда от тях.