Д-р Сашка Бизеранова: "Стремя се да правя добро, не мисля дали ще ми се връща"

"„Раят на земята е в Ново село. Детството ми е свързано с реката. Реката за мен е живот. Даже имам такава статия. Гладен човек няма да остане, когато е край реката и има лодка. Много хора са се занимавали с риболов и са снабдявали Видин с риба. Риба от Видин е стигала до Цариград по време на Османската империя."

Завършва основното си образование в родното си село, продължава да учи в гимназия "Димитър Благоев", сега СУ "Цар Симеон Велики". Има интерес към хуманитарните дисциплини и логично записва история в Софийския университет "Свети Климент Охридски". В трети курс избира да специализира етнография:

"Аз съм дете от село и съответно етнографията е много близка като дух до моето усещане и виждане. Много неща ми бяха познати, защото съм пораснала в такова патриархално семейство, в което са се спазвали традициите и обичаите. Правили сме си светец на къщата, отбелязвали сме всички християнски празници."

С етнографията е свързана и дипломната ѝ работа "Терминология и функция на обредните хлябове". Защитава я с отличие. Има и значителен  научен принос и това е първата ѝ публикация в списание "Българска етнография".

След дипломирането си през 1988 година постъпва на работа във видинския исторически музей като екскурзовод в  средновековния замък "Баба Вида".  През 1992 година се премества в отдел "Етнография", където работи и до днес.

"Работя по различни теми и проблеми, свързани с духовната култура. Периодично един път годишно участвам в национална конференция, представяйки региона. За съжаление много малко имах възможност да ходя на терен. Повечето неща, които съм направила, са за моя лична сметка. Единствената комплексна експедиция от музея беше 1999 година в Кулска община. И е много хубаво човек да бъде  на терен. Ходила съм по покана на мои колеги в други райони на България. На терен са идвали от Софийския университет и от Националния етнографски музей. Много хубави материали излязоха." – разяснява Сашка Бизеранова.

Демографската криза, която се наблюдава в България се отразява и на работата на етнографите:

"Тази информация става все по-трудно да се опазва. Много напредват процесите на обезлюдяване на българското село и народната култура се забравя. Все още на терен могат да излязат интересни неща. Тези хора постепенно си отиват и ние ги изпускаме, това че не ходим на терен много пречи да се отложат материали, които да имат по-висока стойност след време."

През 2012 година Сашка Бизеранова защитава докторска дисертация за погребалните обичаи при българи и власи във Видинско, а причината, за да я напише определя така:

"Мисля, че човек  трябва да не спира да се развива. Трябва да има възможности за израстване. Работейки, задълбочавайки се в определена тема, човек достига до друго ниво на познание. Това е единственото, което ме е водило. Не е било финансово. Аз лично по темата започнах по-отрано, имах наблюдения за поменалните хора в местността Хайдук чешма, имах публикации, свързани с власите. И затова този паралел между българи и власи беше удачен."

Въз основа на дисертацията си издава книгата "Между живота и смъртта", за преходното време от една година, което е важно  за починалия и за  неговите близки. Според Сашка Бизеранова тази тема е била предопределена за нея.

"Вярващите хора смятат, че животът продължава и след смъртта, че  има и друга паралелна реалност. Самата религия и обредните народни практики са изградили цял цикъл за това как да се премине през този черен период. Тази една година след смъртта е преход както за живите така и мъртвия. Човек си дава сметка, че той е временно на тази земя и след него ще остане доброто, което е направил и наследниците, които е създал и как ги е възпитал. Това кара хората да стават по-зрели. Разлика долових в културата на власи и българи в това, че при власите ако техен близък е попаднал в ада, могат да направят чрез спазване на определени забрани, да те измъкнат от ада и да преминеш в рая. Хората, които са на земята трябва да са устойчиви и да живеят нормално."

Сашка Бизеранова смята, че най-важното нещо в живота ѝ е семейството.

"Каквото и да говорим човек, каквото и да у учил, ако не се чувства добре, пълноценно, той и професионално не може да се развива. Защото малко или много би срещал спънки от страна на семейството, ако то не го подкрепя в професията. Благодарна съм на моя съпруг, че не ме е спрял да защитя докторантура и да лиша семейството от доста средства."

Живее според своето разбиране  и усещане за нравственост и морал, за добро и зло.

Целият запис може да чуете в звуковия файл.