С Любомир Мечков разговаряме за интереса му към рисуването, който се появява още в ранните му детски години, за първата му изложба, за хубавите му спомени от детството, преминало в Криводол и в Ерден, за неговите картини, които представи в изложба във видинската художествена галерия "Никола Петров“. На една от картините е изобразена видинската синагога, която според монтанския творец е най-красивата сграда в нашия край и в България. Студентските години са изключително плодотворни за младия художник. Пише курсова работа за стенописите в копривщенските къщи, а дипломната му работа е "Стенописите в Пловдивската възрожденска къща“. Следва период от 1982 до 1989 година, когато той подготвя докторската си дисертация, която е още по-задълбочено и обширно изследване, посветено на българската възрожденска къща. За тази цел авторът пътува във всички градове в България и в съседна Гърция. И доказва, че светската живопис в България се появява доста по-рано, преди Освобождението, и отразява богатата душевност и любознателност, стремежа към напредък на българина от Възраждането.
"Това ми е най-хубавият период, защото попадах на неща, които нито бяха публикувани, нито бяха известни, за първи път аз съм ги изследвал. Така че това прерасна в една много сериозна дисертация. Два пъти ходих в Гърция, защото по-ранните прототипи на подобна украса са в Гърция. Един период на 70 години по-рано. Това са богати къщи на гръцки търговци. Най-ранните стенописи са в Банско от 1832 година и в Сливен от 1835 година . Оказва се, че в самия храм над женското отделение под новата мазилка, има стара мазилка със светски пейзаж от Сливен.Търговците - българи са стигали до Индия. Всичко им е правило впечатление и са демонстрирали, че са съпричастни към Европа. По-старите изследователи смятаха, че това е плод на т.нар. Одринска школа, че идва от Турция. Оказа се, че не е така. Тук има прекрасни пейзажи от Венеция, от Стокхолм, Кайро. Впечатлявали са се от исторически неща – напр. Александрийския фар. Неща, които са европейски. Те са живели в къщите си в свят, който няма нищо общо с Ориента. Аз това се опитах да защитя." – споделя Любомир Мечков за докторската си дисертация и обобщава: "До ден днешен това си остава едно много мащабно изследване и се радвам, че съм го направил. Това бяха най-хубавите години в живота ми. Отивах и не знаех какво ще намеря, обикновено се откриваше по нещо, което не е изследвано, не е публикувано. За съжаление, всичко това не успях да го издам като книга.“
От 1982 година Любомир Мечков работи и твори в родния си град Монтана. Любимата му тема е пейзажът. Не работи на парче, винаги обмисля нещата предварително като за една изложба.
"Да рисуваш и да се занимаваш с изкуство е привилегия. Рисуването ми е същността на живота. Всичко останало е странична. Голяма радост е, ако прецениш, че си постигнал нещо за себе си. Пък другите дали ще го оценят... Всеки художник създава негов свят, защото иначе ще стане една фотография. А през очите на художника природата и светът са винаги по-красиви.“ – обобщава творецът Любомир Мечков. И допълва: „Аз обичам екстремно ярките тонове и цветове. Любимите ми цветове са патешко жълто, червено в различни нюанси, ултра марин, кобалтово синьо. Няма такава природа. Всеки художник си прави собствената природа така като я вижда. Във всеки район на България художниците работят в една гама. Без да го усещат. Едните са по-сивкави, другите по-кафеникави, по-цветни.“
Любомир Мечков е известен в Монтана и като общественик, председател на СДС в Монтана, два мандата работи като общински съветник и председател на Комисията по култура към ОбС-Монтана. С неговото съдействие и упоритост са върнати старото име на града – Монтана, празника на града – Свети Дух, първото знаме на Монтана, културните институции в града получават относителна независимост, Кукленият театър се отделя от читалището, издигнати са два паметника – този на Васил Левски и Паметник на загиналите във войните.
Житейската мъдрост, до която стига днес Любомир Мечков е: "Едно от най-важните неща е човек да избягва крайностите.“
Целият запис може да чуете в звуковия файл.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..