Пътуване към себе си и Вселената с терапевта Дора Прангаджийска

Книгата е написана не само от емоционално от човешка гледна точка, но и професионално, защото авторката е психотерапевт.  Тя  активно членува и работи в Българската асоциация "Осиновени и осиновители".  Самата тя се определя като "един неуморен пътешественик, който кръстосва безкрая ту към себе си, ту към другите, ту към Вселената и обратно". Семейна е, с една дъщеря.

"Моята професия е такава, че имам възможност да наблюдавам своя вътрешен свят, да се запознавам повече със себе си, да откривам непознати мои страни, защото всеки човек е една огромна вселена. Изключителна привилегия е да виждаш човека без роли, без претенции, без маски, защото, сядайки на терапевтичния диван, човек е открит, показва сърцето си. И аз му благодаря, защото е застанал честно пред мен. Пътувайки към него, не само срещаш неговата душа, но и срещаш себе си. Защото ние огледално виждаме в другия себе си, независимо дали има неща, които харесваме или не харесваме. И това да опознаеш другия, ти дава възможност още повече да израстваш. И пътешествието към Вселената – ако се научим да сме едни добри пътешественици в по-голямото от нас, да виждаме знаците, които животът ни изпраща, да четем ситуациите, в които се озоваваме по един по-мащабен и философски начин, смятам, че това да израстваме и да достигнем хармония в нас, е много по-лесно. И да се доверяваме на вселенските знаци. За да бъде човек психотерапевт, е необходимо голямо знание, но най-вече житейски опит, който трябва да е придобил в годините. И колкото повече неща се случват на човек, като че ли става още по-подходящ за тази професия"– споделя Дора Прангаджийска за работата си като психотерапевт.

Като дете мечтата ѝ е да стане журналист, тъй като пише добре и това я привлича.

"Моят тип характер се отличава с много малко доверие в себе си и собствените си възможности и тогава реших, че няма да се справя в тази професия и това предизвикателство не си го позволих."

Увеличават се хората, които търсят помощта на псохотерапевта. Идват за помощ, подтикнати от различни неща – проблеми в семейството, с децата, в работата. Обикновено хората идват, когато са в безизходица и когато са опитали всички други методи и се озовали в лабиринт, от който няма изход. Целта на терапевта е да помогне на човека да намери отговорите, които са вътре в него. Той самият не дава отговор – обяснява Дора Прангаджийска и добавя:

"Едно от нещата, които водят човека в терапевтичния кабинет е появата на симптома, независимо какъв е той, особено когато е свързан с психичен конфликт има проява във физическа симптоматика. За да се появи един симптом, то значи дълго време нещо в нашето поведение не е работело, така като природата ни е създала. Една болест идва, когато балансът вътре в нас е нарушен. Знаем, че в природата всичко е в баланс, единствено човек нарушава синхрона в себе си. Днешният клиент е изключително търсещ духовното осъзнаване и израстване. Големият късмет на моята работа е, че ме среща с изключително интелигентни и осъзнаващи се хора. И през тяхното осъзнаване аз също много израствам. Търсейки техните отговори, си давам отговор на самата себе си. Ние, терапевтите сме често в позицията на добрия спътник, който подпомага да се случи процесът и който в никакъв случай не отнема опита на другия човек“- обобщава Дора Прангаджийска.

В книгата си "Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“  Дора Прангаджийска разглежда осиновяването от различни гледни точки. 

"Книгата си се роди сама, и аз не разбрах как, узря, роди се, разцъфна като едно бебе в корема на майката. Темата стана актуална за мен, когато разбрах, че ранното отделяне  от майката, е изиграло такова ключово значение както за мен, така и за хората, които са преживели такова травмиращо събитие. И си дадох сметка какъв огромен резон има върху моето поведение тази ранна травма. Казах си, че моята промяна би могла да бъде полезна на много други осиновени хора, на много родители, които са осиновили деца. Много съм  щастлива, че мога да съм полезна", разказва Дора Прангаджийска, а за страховете, които ни съпътстват обяснява: "Много често в хората съществува  страх от отхвърляне и страх от изоставяне. Причината за тези страхове се корени в ранното отделяне на малкото бебе от майката,  първите четири месеца, когато то не чувства мама, няма допир до нея, не е кърмено от нея и преживява това като смърт. Психотерапията не променя самата травма, а променя отношението ни към всичко, което се случва. При мен го има този страх, но вече мога да избера различен начин на поведение и мога да реагирам по друг начин. Психотерапията е едно добро помощно средство, което ще направи човек да живее по-щастливо.“

Тайната на осиновяването Дора пази много години, докато баща ѝ е жив. И тя става най-големият пазител на тази тайна. Днес тя самата е убедена, че е по-добре да се казва истината, да не се премълчава.

"Моят апел е да не бъде създавана тайна за осиновяването, виждайки драмата и страданието, в което хората изпадат, защото се разрушава цял един техен свят. И виждам непрекъснато драмите на много хора, които на 20, 30, 40 години разбират, че са осиновени. Това не означава, че спират да обичат родителите си, но поражда огромен конфликт – кой съм аз, кои са родителите ми, защо са ме лъгали, защо не са ми казали. И затова аз лично смятам, че е добре да бъде казвано.“

Преди 12 години се създава Българска асоциация "Осиновени и осиновители“. В нея всички работят на доброволни начала. Дейността ѝ е свързана с промяна на обществените нагласи към осиновяването. Провеждат се информационни седмици на осиновяването в различни градове в страната. Започва да се разширява периметърът на хората, които имат връзка с осиновяването. Появява се и четвърта страна, това са хора, активни по темата, без да са осиновени или осиновители.

Трудна остава все още  ситуацията в училищната среда, където  към децата, които са осиновени, не се подхожда с разбиране и толерантност.

Инициативата на хората от Асоциацията е темата да се представи в Регионалните управления по образование, пред директори и учители, за да се разкрие динамиката на осиновения човек.

Дора Прангаджийска смята, че любовта е най-важното нещо за всички живи същества:

"Човек идва на този свят в очакване на любов и отново си тръгва от света в очакване на любов, а толкова много любов отхвърля през живота си. Когато едно дете е заченато с любов и отглеждано през първите седем години с любов, тогава любовта става част от живота му, и този човек умее да дава любов и умее да получава любов. Ако аз обичам себе си, то тогава мога спокойно да обичам другите.“

А за това на какво я е научила психотерапията, Дора Прангаджийска обяснява:

"Психотерапията ми научи да казвам "НЕ“, научи ме на смирение, научи ме да кажа "Моля, помощ, аз съм слаб!“, да приемам другия, да давам пространство, когато човекът вече е дошъл, отне ми време да зачитам избора на другия, и по този начин да зачитам и присъствието на себе си.“

Целият запис може да чуете в звуковия файл.