С моята сладкодумна събеседничка се връщаме към нейните детски години, когато тя за пръв път прекрачва прага на читалище "Цвят“ и влиза в залата по балет. Силен и ярък остава споменът на малкото момиче за преподавателката ѝ по балет Юлия Захариева. Ярки са и спомените ѝ от редовното посещение на концертите на видинската Симфониета, от първите срещи с класическата музика, от невероятното въздействие на музикалното изкуство върху нейната крехка детска душа.
"Родена съм на 19 май 1953 година в град Видин. Това е родният ми град, който прекалено много ми влияе. Идвайки лятото във Видин, ме зарежда с положителна енергия, всичко ми е мило, приятно, самата река Дунав може би има влияние – европейско, духовно и всякакво. Чакам с нетърпение да дойде лятото, за да се прибера в родния си град.", казва Катя за родното си място.
Родителите решават да запишат малката си дъщеря в балетната школа, за което днес Катя им е много благодарна.
"Как са били докоснати до това изкуство – не знам, но бяха много упорити в моето обучение. Аз идвах на балетна школа, но не знаех какво може да се случи, защото бях дете. Явно те са си мислили един ден да се реализирам в тази насока."
Има и един друг момент, който ѝ влияе. Нейният по-голям брат, който ходи на уроци по акордеон, посещава безплатно всички концерти на видинския симфоничен оркестър и с него ходи и малката Катя.
"Може да съм заспивала и сигурно съм заспивала от музиката, но тя малко или много е влязла в мен по някакъв начин, успяла е да завладее моето съзнание. И това е изградило някакъв почерк в бъдещето ми, помогнало е да заобичам тази класическа музика."
Катя не е била убедена, че балетът е най-важното нещо в живота ѝ, имало е моменти, когато е искала да се откаже. Но родителите ѝ са били непреклонни нейното обучение по балет да продължи.
Има един силен спомен от детството ѝ, за който и днес разказва много емоционално. Спомня си с много болка за нейната преподавателка по балет Юлия Захариева. Учителката по балет, която я обучава дълги години и която ѝ е помогнала в положителен и в отрицателен аспект. По много особен начин тя стимулира Катя да ѝ покаже, че може.
"Тя не ми обръщаше внимание. Тя ме беше елиминирала и седях на станката в девета глуха, там накрая, правех си нещата, но никой не ми обръщаше внимание. Аз исках само едно око да ми обърне и да каже "Катя, добре или зле". Като всяко дете. Но тя имаше любимки, от тази гледна точка, че техните родители бяха на друго положение, тоест инженери, лекари. А моите родители са работническо семейство. Коя съм аз? Никоя. И така. Аз вече бях го приела обидно, не казвах на майка ми, защото смятах, че ще я засегна. И не ходех на балет. И се шляех по улиците… Идва един момент, когато лъжата се показва един ден. Майка ми разбира, че не ходя на балет. И споделих с майка ми проблема защо не ходя на балет. Защото аз имам амбицията, но няма кой да ми подаде ръка. Това беше много обидно и сега с просълзени очи ви го казвам, защото съм го преживяла като дете. Майка ми ме върна отново в залата при същата учителка. На мен не ми е обидно да ми направят забележка. Това значи, че ми обръща внимание като ми направи забележка. И сега забелязвам, че на децата, на които им се прави забележка, започват да плачат. Тоест за тях е обидно, че им правиш забележка, смятат, че са готови, научени балерини. Или дори и в училище. Не мога да разбера тази психика. Аз не съм плакала, аз съм плакала, че не ми правят забележка. Това е моят плюс." – споделя Катя Ангелова.
Така Катя продължава да посещава балетната школа във Видин. Но никой не ѝ казва, че в София има балетно училище и тя може да кандидатства там. Разбира за това едва в осми клас. Майка ѝ има амбицията дъщеря ѝ да кандидатства в балетното училище с народни танци. Този опит се оказва неуспешен. Така Катя завършва 11 клас. Ориентира се да кандидатства в Института за детски учителки. Същата година в София се разкрива за първа година към Министерството на културата Институт за музикални и хореографски кадри. Катя кандидатства и за нейна радост е приета. Трудно се оказва следването ѝ, защото тя не е завършила балетно училище и е самодейка. Но това още повече я стимулира да продължава да учи, да се развива, да развие интереса ѝ към балетното изкуство. Тя има щастието да учи при велики балерини – з.а. Лили Берон, з.а. Валя Вербева, преподавателя ѝ по методика Павлина Иванова.
"Всичко това, което се учи в института, е игла в купа сено. Но то те ориентира, вкарва те в някакви параметри и насоченост. Училището на живота е най-голямото училище. Всичко, което бях научила там, е един канон. Влизайки в залата след като завърших, аз се оказах в някакво неведение "Ами сега?“ Трябва вече сама да се справям. Взех силите си и отпочнах смело напред. Кога бърка, кога не бърка човек. Опитът си дава своето значение и успявам. Аз оставих трайни следи у моите учителки, които за мен са пример. Визирам моята учителка Валя Вербева, тя ми предаваше по класическо наследство. Когато аз ѝ се обадих вече назначена във видинската балетна школа да дойде, да ми постави някои неща, които са от класическото наследство, защото тогава нямаше информация- отникъде не можеше да прекопираш или запишеш даден танц. Аз я попитах "Госпожо, спомняте ли си за мен?“ и тя ми каза "Как да не те помня, Катя, ти беше с най-добрата палцова техника!“. Сякаш ми поникнаха крила, това беше най-важното нещо за мен, нищо, че не съм завършила балетното училище, нищо, че не съм се реализирала като балерина. Аз съм оставила у нея траен спомен!"
На държавния изпит по педагогика Катя се представя най-добре от всички свои състудентки. "Катя, ти ще станеш много добър педагог! Ти за мен си най-добрият педагог!“ – казва Павлина Иванова.
"Това го каза единствено на мен, на никоя друга колежка. И този факт до ден-днешен ме окриля, защото наистина от целия випуск в момента само аз практикувам тази дейност. Значи думите на моята учителка са били точни. Аз благодарение на труда си съм постигнала всичко това и на комплекса си, че не мога като тях и това ме е стимулирало. Не че съм велика, не че съм голям педагог, но аз вярвам в себе си, че мога да се справя!"
И днес неприятният спомен от детството я кара да работи със своите ученици по друг, различен начин.
"Всички деца са ми еднакви, нито една не ми е любимка, както с мен са постъпвали, не искам и аз да постъпвам така с децата. И реших това да ми бъде пример в живота. Оттук нататък всички са равни пред мен. Всички имат качества, ако се трудят. Защото в балета 99% е труд и 1% качества. Природата може да е дала всичко визуално, но труда няма ли го – забравете!"
През 1974 година Катя Ангелова завършва Института и се връща във Видин по разпределение. Нейното съкровено желание е да танцува на сцена, но като добра дъщеря се вслушва в съвета на баща си, Ангел Костов, който е убеден, че тя трябва да преподава балет. Към читалище "Цвят" има балетна школа, но щатната длъжност "учител по балет“ е заета и Катя не може да започне работа. Не се знае колко време би продължила тази ситуация, тогава баща ѝ взима нещата в свои ръце и се среща с първия секретар на партията.
"Слава Богу, той беше бивш началник на баща ми и този първи секретар, Любомир Бончев, няма да забравя името му, ако е жив, нека да го чуе, имам много хубав спомен от него. Той ни прие с баща ми много радушно, показахме разпределението ми. Каза: "Разбирам, тя е млад кадър и нашият град се нуждае от такива кадри“. Много е грозно да изместиш някой, който работи там, аз също не исках да постъпя така, но нямаше друга балетна школа, за да започна другаде. На следващия ден каза: "От 1 септември почукайте на вратата на читалището. Всичко е уредено.“ Така и направихме, отпочнах работа с много странични погледи по кой начин съм дошла, но това не ме притесняваше, защото имах документ и парадирах, че знам нещо повече. Плахо тръгнах, но вътрешно в себе си се окрилих. И така бях назначена във Видин с помощта на първия секретар на партията. Сега вече няма такава практика в България." – с усмивка разказва Катя.
Следват 24 години работа в балетната школа във видинското читалище "Цвят", където Катя Ангелова полага основите на традицията в балетната школа и я развива до големи висоти. Следват един след друг концерти, фестивали, награди. Тя и нейните колеги полагат основите на хореографската паралелка в VI основно училище.
Уверена в това, което прави, тя решава да опита със своите синове – да ги подготви за балетното училище. Малкия ѝ син в трети клас е приет в балетното училище в София. Така Катя Ангелова заминава с него в столицата и започва работа.
В живота на младата видинчанка започва следващият- софийски период в професионалното ѝ поприще и така вече 20 години. Началото е трудно - започва да преподава в детските градини, предлага на читалище "Алеко Константинов“ община Оборище да създаде балетна школа. Първите месеци работи безплатно, докато набере деца. Сега след 20 години упорит и всеотдаен труд, Катя Ангелова е утвърден и търсен балетен педагог. Създателка е на няколко танцови формации - балет "Синтез“, балет "Енигма“ и балет "Емоция“. Прекрасно се разбира с децата, вдъхва им кураж и интерес към балета, учи ги на трудолюбие и упоритост, на добронамереност и позитивност. В читалище "Алеко Константинов“ тя продължава школата на Анастас Петров, основател на българския балет.
"Малка заличка, но тя носи полъх от миналото. Тя е една от школите на Анастас Петров. Той е имал няколко школи в София, това е една от тях. Станките са антика, те не са мръднали, те са от обикновено дърво, не са от пластмаса, от метал, личи си как са издялани с длето. И това ми носи заряд, че аз съм съхранила неговата школа, че съм продължила неговите стъпки. Съхранила съм всичко това – не е мръднало. Секретарката на читалището ми каза: "Ти даде всичко от себе си в името на балета и в името на твоето дете.“
Това лято за първа година Катя Ангелова и Вяра Начева (примабалерина на Берлинската щатсопера) организират лятна академия по балет. Има интерес от децата и от родителите, но това, което прави впечатление на педагожката е, че родителите сякаш не разбират сериозността на балетното изкуство. Те влизат за един час и решават, че това не е за техните деца и си тръгват. Катя е категорична:
"Но не да влезеш в първия час и да кажеш, видях, не ми хареса. От първия час, когато се запознавам с децата – какво мога да подам. За един час балет не се учи, учи се цял живот. Училището на балета е цял живот. Това родителите не го осъзнават. Радвам се, че поставям основите на нещо подобно."
За себе си тя споделя: "Ако се предам – ще остарея. Аз не искам да остарявам. Искам да поддържам духа си младежки и това го постигам благодарение на балета. Балетът е моят хранител. Нямам много мечти – искам да съм здрава и да имам достатъчно средства, за да преживявам, да не тежа на децата. Най-голямото богатство е здравето и духовната храна, която те успокоява."
Целият запис на интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..