Надежда Иванова е родена във Видин на 12 октомври 1989 година. Обича родния си град и иска да остарее в него. От първи до осми клас учи в училището по изкуствата "Свети Свети Кирил и Методий“, в паралелка с изобразително изкуство. Продължава образованието си в Техникума по облекло и хранене в град Видин, със специалност "Дизайнер по облекло". След завършване на 12 клас започва работа, свързана с рисуването, като маникюристка. Изобразителното и приложното изкуството са ѝ любимите занимания.
Рисува с маслени и темперни бои, с различна техника – с шпатула, с ръце, с четка. Постоянно работи, търси нови техники, за да става все по-добра и изкусна в рисуването. Според нейния преподавател- Евгени Петров, в творчеството ѝ се забелязват черти от наивизма. Като творец е критична към себе си и се стреми да се усъвършенства.
Преди седмица Надежда Иванова откри първата си изложба във Видин- "Наследство". В нея тя представя картините, които са вдъхновени от родопските селца – Ковачевица, Лещен, Широка лъка. Престоят ѝ в планината е само една седмица, а резултатът е впечатляващ – над 20 платна с родопски мотиви. Знае и е убедена, че следващото лято ще бъде отново в Родопите и отново ще черпи творческо вдъхновение от женската енергия на тази планина.
"Мисля, че май си намерих точното място. Мисля, че и съдбата има пръст в това. До преди година време мисля, че нямаше да предположа, че ще правя сега изложба. Може би е за добро, опитвам се да гледам положително и философски на нещата. Благодарна съм, че животът ми се е подредил така" – казва Надежда Иванова.
С младата художничка се срещаме в изложбената зала, където тя е подредила своите творби върху бяло платно. Посреща ме тиха родопска музика- любимата на Надя, а и фон на цялата обстановка, която е късче от родопския край. Картините греят от стената и те приканват да отидеш по-близо до тях и да им се порадваш, да им се възхитиш, точно като малките деца. Самата авторка казва, че чувства своите платна като рожби, които обгрижва и на които вдъхва живот и любов. "Добревата къща", "Църквата свети Никола", "Камбанарията към църквата", "Порти", "Омайна", "Спомени", "Етъра", "Наследство", "Носталгия", "Бащин завет", "Жътварка Веселинка" – това са част от платната, разкриващи красотата на Родопите и вдъхновението на младата художничка.
"Не знам какво има на това място, но енергията е неописуема и е много красиво! Ето сега в Родопите въздухът, обстановката, хората, които минават и те наблюдават, това дава съвсем друга емоция, друг заряд. Виждаш цветовете, всичко е по-реално. Ако съм у дома си, пускам народна музика и се вглъбявам. Всичко е важно за една картина, важно е да ѝ се даде живот. Мога да кажа смело, че изкуството лекува, когато имаш душевен мир и тялото се радва. Хората на изкуството сме по-широко скроени, всичко виждаме като децата, по-чисто и всичко виждаме в цветове. Аз приемам абсолютно всичко такова, каквото е, не осъждам. И съм си най-големият съдник. Приемам останалите такива, каквито са и съм много обичаща. Рисуването ми дава спокойствие и ме кара да се чувствам пълноценен човек. Когато някой си хареса и закупи моя картина, това ме зарежда, буквално душата ми се е нахранила. Много обичам да рисувам невести с български народни носии, освен старите къщи, които правя. Купиха две мои картини за Канада и знаеш, че там някъде, на толкова много километри, на нечия стена виси парченце от България и ти си допринесъл за това нещо, което е много, много хубаво! Ето това ми дава рисуването" – убедена е авторката.
С много любов си спомня за своята баба Веселинка, която я е отгледала. Затова една от картините е посветена на нея, платно, на което лицето на селската жена няма конкретни черти и тя държи бебе в топлата си прегръдка.
"Това е моята баба, тя е общ образ. Казва се Веселинка, тя ни отгледа всички, дала ми е много. Любовта към миналото, към корените до голяма степен се дължи на нея. Беше изключителен човек. Много широко скроена, не беше типична баба, с някакви норми, много добър човек. Отгледала децата си сама, защото моят дядо е починал на фронта. Имала е две деца, после се омъжва за човек – вдовец и е отгледала и неговите деца, общо четири. Има четирима внука, две правнучки и две пра-правнучки. Ние сме нейните деца, отгледа ни и ни направи хора. Тя много ми липсва, как ме отрезвяваше. Не ме осъждаше, а замълчаваше, избърсваше ми сълзите и ми разказваше нещо от нейния живот или живота на друг и заключението, което си вадя е, че има много по-съществени неща и това, което срещаме в ежедневието си, са "бели кахъри". Миналото много ме вдъхновява. Никак не им е било лесно на хората, но са живели по-спокойно и по-пълноценно. Аз съм много емоционална, много съм чувствителна. Мога да усетя всичко и го усещам като шесто чувство. Много съм дисциплинирана, като трябва да се свърши нещо – то се върши."
На въпроса какво я радва и какво я огорчава Надежда Иванова отговаря така:
"Радва ме всичко. Тук ме зарежда реката. Обожавам Дунав. Видин определено е моето място, моят град. Видин е мястото, където искам да остарея. Огорчава ме, когато срещам жлъчни хора. Трябва да се вижда красотата във всичко. Да не се тръгва винаги с негативизъм. Не е редно да товарим другите хора с него. Когато съм нещастна, си го изживявам сама, а когато съм щастлива, го изживявам с приятели."
Целия разговор може да чуете в звуковия файл.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..