Вярата е за радост, а не за скръб

Животът на християнина – това е постоянна борба с греха. Гениалният руски писател Достоевски, повтаряйки мисъл на древен християнски подвижник казва, че в този свят се води непрестанна война: дяволът се бори с Бога, а полето на битката са сърцата на хората. Ние не сме зрители на тази битка – ние сме участници в нея. Водейки в своето сърце тази духовна борба с Божията помощ, ние се стремим да отвоюваме за Бога своите мисли, чувства, постъпки, за да се изобрази в нас Христос, за да стане нашето сърце обител на Пресветата Троица. И, ако да вършим добро и да не чакаме благодарност за него, стане такава потребност за нас, както дишането, значи, Христос побеждава в нас.

Господ Сам е носил Своя кръст на Голгота, обливайки се в кървава пот. Но Голгота – това не краят, след Голгота следва Възкресението. И всеки от нас има своя кръстен път, своята голгота, но само, ако бъдем заедно с Христа, тогава след нашата голгота задължително ще последва радостно възкресение. Амин."

Превод: прот. Йоан Карамихалев

В рубриката "Съвременна Библия" – преди първия учебен ден да поговорим за мотивацията в образователната ни система, за мотива на училището да приема ученици и мотива на учениците да ходят на училище. Боя се, че както винаги сме заложили грешни мотиви. Всъщност, училището наистина е Божия идея. И като всяка друга Божия идея е атакувана от пороците на човешкия ни свят. В този смисъл, Единородният Син на Бога Исус Христос е изпратен, за да бъде Учител на своите ученици. Но сред тях откриваме и ученика Юда Искариотски. Няма как да не се запитаме: как така три години Юда ходеше на Христовото училище и за това време не само не научи нищо, но и сам си причини крайна вреда? Да ходиш на училище, да бъдеш ученик, да имаш учител и да не научиш нищо - това не е съдбата само на Юда Искариотски.