Археолози проучват некропол от късната бронзова епоха в село Балей (видео)

„Очакванията ни за този сезон са да продължим да разкриваме тези интересни структури, които ни помагат да разберем погребалния обичай на древните обитатели от бронзовата и началото на желязната епоха в района. Продължаваме да откриваме ситуациите. Това са гробни урни, в които са полагани останките от кремацията. Заедно с това понякога имаме късмет да открием гробни дарове- различни керамични предмети.“

15 археологически структури са открити при разкопките в Балей това лято. За находките разказва гл. ас д-р Таня Христова от археологическия институт.  В некропола древните жители на тези земи оставяли при покойниците и храна за отвъдното:

"Тази година сме открили 15 ситуации. Преимуществено те са гробове. Ето един класически случай, в който имаме поставени една до друга две урни, похлупени с купи за похлупаци. До двете урни открихме животинска кост. Предполагаме, че е поставена храна като дар."

По керамиката в некропола, археолозите съдят, че има приемственост в отделните периоди. Променят се тенденциите в изработката  на съдовете.

„Интересното в тазгодишните ситуации е, че на едно място откриваме урни и купи с богата украса от инкрустация и врязвания, а малко по-нататък намираме урни и купи, които не са с врязана украса, но повтарят нейната форма. Именно тук и в некропола, и в селището се наблюдава този преход между единия стил на украса и другия, или смяната на една мода с друга при орнаментирането на съдовете, които са използвали"- казва археологът Таня Христова.

По находките археолозите се опитват да открият какви са били погребалните обреди на някогашните обитатели.

„Специално тези находки  ни показват повече за погребалния ритуал, за техните вярвания, които се опитваме да възстановим по тези парченца счупени съдове. Погребалният ритуал е кремация на някаква клада, като след приключване на ритуала останките са почиствани много старателно от кладата. Внимателно са полагани в земята, в грижливо изработени съдове. Хората са имали някаква вяра в задгробния живот и са почитали починалите. Намираме сравнително често малки антропоморфни статуетки, които може и да са някакви древни божества, но не сме много сигурни. Не сме категорични за това далечно време дали обожествяват някаква жена, прародител или някакви си техни, локални родови духове. Това е безписмена епоха, много ни е трудно да предполагаме"- обяснява за находките от некропола Георги Иванов.

Обектът при Балей е открит случайно при изкоп в двора на къща. По-рано разкопки са извършвани в района, където е било самото селище по поречието на Дунав- на около 500 метра от терена, който археолозите сега проучват. Намират сходства в бита на древните обитатели по поречието на Дунав.

„Тази връзка, която ние можем да направим и разбираме, че хората са имали една голяма култура, която се развива по Дунав. Хората са осъществявали контакти на много голямо разстояние. Търгували са. Тези хора са живели от района на Лом до Белград. Обменяли са информация и идеи. Техните селища са били направени по един начин, тяхната керамика също. Техните вярвания са били сходни, както и погребалните практики и статуетките, които намираме.“

Археолозите работят в района на некропола  до средата на септември. След това анализът на находките ще продължи в кабинетите. Инкрустираните съдове, които са открити, ще бъдат реставрирани.

Снимки и видео Кристиян Кирилиов: