Нивелина Николова: На село живеем спокойно

И в този ред на мисли ви представям Нивелина Николова - енергична млада жена, която живее във видинското село Дружба. Работи като библиотекар в малката библиотека към читалището. Тя има две малки деца, които отглежда и възпитава със своя съпруг, който се занимава със земеделие. Имат и апартамент във Видин, но категорично отказват да живеят в него. В момента голямата ѝ дъщеричка е втори клас в училище във Видин. Пътува до града, защото в селото отдавна няма школо.

Нивелина е родена на 16 юни 1991 година в град София. Детството си прекарва в град Елин Пелин. На 7 годинки остава без баща. Майка ѝ отглежда двете си дъщерички трудно, с доста лишения. С много радост си спомня баба си Николина, на която е кръстена. На много труд и стойностни човешки качества я е научила тя – честност, прямота, постигане на целите, упоритост, борбеност и устойчивост в живота.

Завършва основното си образование в град Елин Пелин. Средното си образование получава в ПТГ "Васил Левски“ специалност "Програмно осигуряване“. Омъжва се млада и има две малки деца – дъщеричка на седем годинки и син на три годинки. В момента работи като библиотекар. През 2013 година започва трудовият ѝ стаж в библиотеката към читалище "Постоянство 1927 година“ село Дружба. Обича да работи сред много хора.

Защо живее в село Дружба

"Избягала съм от големия град от напрежението, движението, шума. Тук има спокойствие, затова предпочетохме да живеем на село. Децата са спокойни, ние сме спокойни. Смело си почиваш като се прибереш. Моят мъж е земеделец. Обработва земя."

За работата

"Аз обичам да работя сред много хора.  Нашето село наброява 140 жители, от тях 80 са потребители. С компютрите сме малко зле. За ремонт ни е компютърът и няма друг. Не получаваме подкрепа отникъде, няма и няма. Не е много редно така. По-малко внимание ни се обръща. Всички сме хора и всички работим, на една и съща длъжност. Това че не всички имат състави към читалищата, не значи, че не работят. Освен читалища сме и библиотеки. Трябва навсякъде да бъде едно и също. Може да са малко хората, но са хора. Тези възрастни хора имат деца, които не са тук, те не могат и да се чуят. Чуват се по телефон за кратко, защото от чужбина е скъпо. Ако имам един свестен компютър, ще ги свържа. Все пак аз съм там, за да помагам. И ще имам по-голяма посещаемост от сега. Вместо две хиляди посещения както миналата година, ще имам четири хиляди. Мене ме боли, защото съм по-сърцат човек. Не мога да се сравнявам с по-големите библиотеки в градовете, защото те са развити, по-поддържани. Мога да се сравнявам с другите селски читалища. При мен е на ниво както при другите – изчистено, подредено, лесно достъпно и винаги, когато влезе човек, аз съм готова да го обслужа, да му издиря литературата, която търси или да му предоставя моя лаптоп. Гледам да помагам. Хората да са доволни."

За читалището

"Аз съм човекът – оркестър, работя абсолютно всичко, свързано с читалището. Стараем се да отбелязваме всички празници. Хората им се радват, посещават ги. От четири години за празника на селото – Петровден, то е празник и на нашата църква, набираме дарения и правим един курбан, който хората си го чакат. Готвим, до миналата година с овца, тази година направихме хубава пилешка супа. Българска народна музика се слуша. На 12 юли правим събора. Тази година за първи път участваха самодейни състави от областта – от селата Покрайна, Тополовец, Синаговци. Всичко беше много хубаво."

За любимите места в България

"Любим ми е Черепишкия манастир. Харесвам Велико Търново. Искам да посетя Рилския манастир."

Любим цитат

"Човек живее, за да се учи."

Хоби

"Обичам да готвя, това ми е скритият талант, няма нещо, което да не мога да сготвя."

Децата 

"Желая да ги науча на труд и да бъдат справедливи. И да преследват мечтите си."

За  съдбата

"Всичко е написано, стои си там в пространството и чака, и за всичко си има време. Човек не трябва да се връща към миналото, трябва да живее в настоящето и да гледа в бъдещето."

Най-важното в живота ѝ

"Децата ми, те са бъдещето. След това семейството и после работата."

За живота

"Животът ме научи, че няма невъзможни неща, стига да искаш. И за всяко едно нещо, има начин. Просто трябва да избереш правилния начин, да имаш сила и воля  да го осъществиш."

За приятелите

"Нямам много приятели. Животът ме е научил да ги деля на приятели и познати. Човек няма нужда от много приятели, достатъчни са му шепа хора, с които не само да седи на маса, а и да си помагат в трудни моменти."

За младите хора

"Повечето тръгват за чужбина, без да се замислят. Част от тях остават. Но не трябва да забравят откъде са тръгнали. Отправям призив към тези, които са се запътили към чужбина – да се завърнат по родните си места един ден. Недейте да забравяте българщината! Не забравяйте корените си и почитайте родителите си! Това е много важно."

Има ли надежда за България

"Надежда има винаги, тя умира последна. Но това не могат да го направят шепа хора, това трябва всички да го направят. Както навремето е имало всичко за всички, така може и сега. Просто всички задружно трябва да се изправят срещу системата."

Пожеланията към радиослушателите

"Бъдете здрави, бъдете усмихнати, бъдете щастливи и продължавайте да слушате радио Видин!"