Живот - пътешествие

Пътешественикът Уилфриден Ганцхайтрайх пристигна във Видин.  В миналото той е работел като управител на хотел и се е занимавал с изкуство в родната си Източна Германия. Започнал като сервитьор, след това станал барман и така се изкачил по стълбицата. Живеел охолно, с богати и уважавани приятели. След това попаднал в затвора. Там стоял година и половина и в един хубав ден Уилфриден бил амнистиран. Тогава той решил да промени живота си и да пътува. Първо 7 години е пътувал с велосипед, а след това получава подарък - малка стара кола, която сега привлича вниманието по улиците, защото е боядисана в ярки цветове.  

" През 1980 бях в затвора, освободиха ме и аз си казах "Няма повече да работя, само ще почивам. Купих си колело, спален чувал, китара и малко куче. И така пътувах 7 години с велосипед из цяла Западна Европа, защото искаха да ме изпратят в Западна Германия. Но аз не исках да работя там и реших да си дам почивка. С колелото пътуваш, когато имаш спален чувал не ти трябва хотел, можеш да спиш навсякъде, за да послушаш музика си имаш китара и можеш да си свириш. Имаш си и компания - малко куче. Та взех си велосипед, с малка кошница отпред за кучето и първо се отправих към Англия, защото исках да говоря отлично английски език. И отидох за една година в Англия. И в тази стара капиталистическа страна видях много, много бедни хора. Няма да повярвате колко бедни са, защото знаем само за ужасно богатите англичани, които притежават горите, пътищата, замъците. И така научих английски език перфектно и тогава си рекох - ами Франция...."

Моят събеседник вярва в бедните хора. За него те са по- гостоприемни и споделящи от богатите, за това той избира да почука за помощ на вратите в по- бедните квартали. Случвало му се е в богаташка къща да го посрещат с пушка на вратата.

Уилфриден избягва големите градове и столиците, защото там престъпността е голяма и се страхува, че ще разбият колата му, а там са всичките му вещи. За това и не иска да ходи в София. Трафикът там го ужасява, а той обича да кара бавно, слушайки класическа музика и когато времето е хубаво да спуска гюрука на колата си.

На въпросът ми как му се струва нашият край, известен като най- бедния в Европа Уилфриден отговаря:

" А, това го казват и за Румъния, и за България, всички на изток са бедни. Но това е така, защото са източени от вампирите. Вече няма фашизъм, сега има капитализъм. Сега не се нуждаем от оръжия, имаме си пари и вие ще работите за нас без пари. Вие сами идвате при нас - всички млади момичета и момчета, а старците си стоят у дома. Но не забравяй, младо момиче, че ще дойде време, в което няма да може да се купи нищо с пари, защото никой няма да продава. Парите няма да имат стойност. Ще отидеш при фермера и ще кажеш "О, аз имам 1 000 евро", а той ще отговори " Какво мога да правя аз с това? Не мога да ги изям. А, но ти искаш моите яйца, картофи, качамак за тази хартийка??? Ти луда ли си?" Вярвай ми, че това ще се случи след около 10 години. И това, в което вярвам, е, че имаме нова ера, в която изкуствения интелект навлиза и цялата черна работа ще се върши от роботи. Ще имаме такова бъдеще, че чак няма да ви се вярва. Всичко ще бъде толкова лесно.
И да се върнем на значението на думата "беден" - ще отидем в най- богатите страни на света и там ще видим истинската беднотия. "

Не му липсва Германия, защото това не е неговата страна, както казва. "По улиците виждам само емигрантите, които не работят, а чакат помощи", обяснява Уилфриден. И за семейството си също не тъгува, защото двете му деца са вече големи - на 23 и 24 години. Дъщеря му е адвокат, а синът му е художник. Не се притеснява за тях, защото те живеят различен от неговия начин на живот, с различно обкръжение. Оказва се, че семейството на бившата му съпруга е много богато. Та не му се налага да помага на семейството си финансово.