Животът е смях, усмивки и радост

Детството

"Родена съм в Горен чифлик. Аз съм едно дете, няма мъжко. Затова дядо ми ме научи на мъжките професии - да кова зайчарници, да се справям с лозе, да познавам гъбите и да ги готвя. Детството ми е било едно безгрижно детство. Баба ми беше много начетена. Казваше се Елена, аз на нея съм кръстена. Аз бях на шест годинки, когато тръгнах в местното училище като доброволка. Лятото събереме се, чакаме автобуса и отиваме в Стакевци на забава, това като ученичка в гимназията, след забавата – пеш обратно, спиме няколко часа и отиваме на бригада."

Образованието

"Мойта краста е това, че ми се учи. Дори на тия години, ако имам пари и сега щех да уча. От всяка област имам понятия и ми се иска да ги разширя."

Работата

"Обичам да се ровя и да търся миналото, корена. Това ме накара всеки ден взимах тетрадката и от баба на баба, и от дедо на дедо разпитвах, от всека област разпитвах. Но стакевченин за без нищо дума нема да ти каже. Връщат ме и ми казват: "Ако утре ми донесеш алвицу, че ти кажем“ и аз купувам, носим и записвам. Така че всичко, което ми е в краеведската книга, всичкото е истина, която съм я получила от местните хора."

Книгата "Изворен фолклор на турлаците от община Белоградчик и още нещо“

"Стакевци и Крачимир "орату", на кого се казва, че орати – на оратора, който умее да говори и знае какво да говори. Другите села – Праужда, Горен чифлик, Долен чифлик и Пролазница, Извоз там "вреву" – говорят. А в село Дъбрава "гълчуват" – силно говорят. Книгата – открих, че сме два вида турлаци. Приликата е, че използваме "у“. Но има и разлики – Стакевци и Крачимир казват на нея – "ю". А пък другите турлаци казват – "дю", "дюм". Открих, че ние турлаците сме тракийци трибали. Стакевци е национален музей на всички езици, на които се е говорило. Езикът на трибалите е този на турлаците."

Турлаците

"Аз съм на 100% турлакиня. Турлаците са много работни, много изобретателни, много неща сме дали на света и на България, веселяци са, зевзеци сме, което е най-доброто нещо, защото така си почиваме. Слагаме си и прекори."

Творчество

"Аз не съм завършила нито в Кеймбридж или Оксфорд как да си записвам мислите. Никога не съм се смятала за поет или писател. Предпочитам стиховете за любовта. Имам стихосбирка "Любов на теория“."

Здравето

"Мен ме боля, боля, боля. Откакто пих не по една лъжичка, не по една лъжица, а по един черпак "Майната му на проблемите“ сега нищо ми нема. Всичко е в ума на човек. Изкарах исхемичен мозъчен инфаркт. Това е инсулт и инфаркт едновременно. Дясната ръка и крак  не ги усещах. Турлашкият ми инат ми помогна да се движа. Обадих се на едно мое комшийче да ми купи кръстословица и химикалка. Захапвам химикала и пиша. Но за една седмица – душа на мъка – раздвижих си ръката. Сега крака – обадих се да ми донесе две игли и кълбо прежда. Влача крака и преда, влача крака и преда – за една седмица проходих."

Съвет

"Да се движат колкото може повече и да са спокойни. Мозъкът е по-важен от цигарите – казва д-р Чирков. Значи настроението на човек е важно за настоящето и бъдещето му. Повече смех, повече усмивки, повече радост. Ама няма, вкъщи не мога да си го направя. Ами има банкети, има клубове, тоя каже нещо, друг каже нещо, там има хоро, един танц. Да живей втората младост."

Свободното време

"До мен има плетка, има кафе, има цигари, има кръстословици, празни листя, химикалки, книга за четене. Редувам ги. Заболят ме очите да чета, почвам да плета, ама спирам това, почвам друго. Най-хубавата гимнастика за ума е решаването на кръстословици."

Пожелания

"Здраве, късмет и много, много, много любов!"