Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За будителите зад граница (Видео)

Българското училище в Нюрнберг- пример за съвременни възрожденци

10
Снимка: Красимир Каменов

На първи ноември отбелязваме Деня на народните будители, един празник, който е изцяло български. Отдаваме почит на онези герои, които са създавали историята ни, писали са книгите, които учим и са обогатявали езика ни. На този ден обикновено обръщаме поглед към миналото, за да намерим там хората, на които да отдадем почит.  В "Посоките на делника" днес не поглеждаме в историята, а разказваме за примера на наши сънародници в чужбина, които помагат да се запази езикът ни извън границите на страната, да се знаят историята и традициите ни. Гостуваме на преподавателите и децата в българското училище в Нюрнберг, Германия "Златен век". Неговото начало е от преди десет години, създадено е с ентусиазма на възрожденците ни.  

Хиляди български деца учат родния език и история в чужбина. Сто от тях са в Нюрнберг, Германия, където българското училище наскоро отбеляза десет години. Започват с малко деца и в началото сами се финансират. Екатерина Антонова и Ани Ганчев са сред основателите на българското училище:

„В началото беше много трудно. Инициативата всъщност дойде от Мюнхен. Установих, че там има българско училище и се опитах да се свържа с тях, за да можем с обединени усилия да направим и тук нещо.“

„В началото бяха само в нашия приятелски кръг познати деца, които поканихме. Бяха много малко децата. Първо бяха 10-15 деца и така се започна-от една капка, с много голяма любов и мотивация.“

За трудностите, които преодоляват разказва председателят на управителния съвет на училище „Златен век“ Стела Иванова:

„Сами се организирахме, сами се издирвахме. Сами се назначавахме един другиго за преподаватели. Беше трудно. Имахме проблеми със сградата. Имахме проблеми с финансирането, с чуваемостта. С течение на времето един по един преодоляхме всичките. В момента училището ни има записани 96 деца, никога не е било по-голямо. Имаме десет паралелки от подготвителна група до 10 клас, десет преподаватели, квалифицирани кадри и се ползваме със скромна, но за нея сме много благодарни, помощ от българския данъкоплатец, който ни подкрепя във финансово отношение след една наша регистрация в Министерството на образованието и науката. Така че сме и финансово стабилни и можем да си позволим такива условия, такива такси, че действително родителите да не се плашат от тях и да дават децата си в българското училище.“

Разчитат на помощ от държавата, но и сами си помагат, казва Гергана Цветкова от управителния съвет на училището:

„Първите години трябваше да се самофинасираме и таксите бяха огромни. С постановление на №334 на нас ни падна голям камък от сърцето, защото можехме спокойно да се развием и да увеличаваме броя на децата и дейностите си. Това финансиране, то е само дофинансиране. Ние, разбира се, събираме такси и се финансираме също сами. На всеки празник има винаги дарения и всичко е добре дошло за училището.“

Занятията са всяка събота. Учат български език и литература, историята и географията на страна, но  също и традициите и културата. Освен предметите от програмата учат традициите и фолклора. Имат и театрална група, разказват преподавателите.

Станислава Янева: „Децата идват с отворени сърца тук. Може да се каже, че всеки с желание научава нещо ново и след това се връща вкъщи, разказва, споделя.“

Ваня Фрьоли: „Голяма част от децата са привлечени от родолюбиви родители, ученолюбиви родители.“

Елена Илиева: „Идеята е да могат българските деца тук да не прекъсват връзката с родината, с историята. Малко кътче България в Нюрнберг.“

Някои децата, които посещават училището идват от България. Други са родени в Германия и в Нюрнберг започват да говорят и да пишат на български.

Ивета Николова: „Не забравям българския, уча българската история и ми е забавно да идвам тук в събота.“

Илина, на 11 години:“Живея горе-долу от две години и половина в Германия. Учим литература, български език, история. Любима тема ми е по история- Освобождението на България, а по български език всичко ми е интересно. От година и половина съм и в група за народни танци. “

Дана Георгиева: „Реших да ходя на българско училище тук, защото наистина ми липсва България и искам да продължа да уча български език.Най-много харесвам литературата, защото обичам да чета и да играя театър, а ние точно това правим.“

Ивана, студентка в Германия:“В българското училище научих много за историята и географията на България, които в германското училище не се преподават, също така намерих много приятели.“

Родителите, които преди десет години са изпращали децата си на училище, продължават да помагат.

Ваня Занев:“За мен беше много важно децата ми знаят майчиния език. На тях са им много интересни традициите в България. Тук те няма къде да ги видят.“

Петя Александрова- Еренрайх:“Аз съм сравнително от началото на основаването на училището. Тук моето дете се научи да пише и да чете на български.“

Два пъти повече деца очакват в училището през следващите десет години. Стела Иванова и Иво Стоилов, който е сред създателите на му, се надяват и след това да продължи да привлича българите.

„С нарастването на броя емигранти, които се заселват тук в Нюрнберг е нормално да се увеличи и броят на ученицете, което от една страна е хубаво за нас в българското училище, но не толкова за българската държава. Тя се обезлюдява“-казва Иво Стоилов, по чиято идея е името на училището.

Стела Иванова: „Действително имаме голяма общност- около 8 хиляди българи в градовете Нюрнберг, Фюрт и Ернланген и училището има голям потенциал като притегателна сила за техните деца. След като изминат тези първи, предстоящи 10-15 години, тогава проверката на времето ще покаже дали второто поколение ще предаде на първото езика. Ние правим всичко възможно да мотивираме децата да обичат езика си, да са свързани с родината си и да вградим в тях една любов, която се надявам те да предадат на своите деца.“

Някои от българските деца в Нюрнберг ще останат в Германия.  Други може и да се върнат в страната ни. Всички те ще говорят езика, ще познават историята и традициите ни.


Повече по темата- чуйте в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Ивайло Илиев

Ивайло Илиев: Действията са по-важни от документи и красиви фрази, облечени в управленски програми

Правителството прие управленската си програма.  Тя не е механичен сбор от приоритети на формациите в коалицията, а документ, който почива на политическа логика, обосноваха се от Четворната коалиция.  Визията за управлението на страната е в посока развитие на модерна, демократична и правова държава с ефективни институции, висок жизнен стандарт,..

публикувано на 27.02.25 в 10:00

Фейсбук група от Северозапада споделя бизнес идеи

Всеки успешен бизнес започва с идея, която впоследствие трябва да превърнем в реалност и да направим основа за устойчив бизнес. Първата и най-важна стъпка е ясно да дефинираме бизнес идеята си, да оценим нейния потенциал и след това да я приложим на практика. Една от най-добрите стратегии за растеж в бизнеса, както и в живота, е консистентността..

публикувано на 26.02.25 в 10:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Външната политика на Тръмп може да извади ЕС от летаргията

"Трудно е да се прогнозира какво ни очаква във вътрешен и външнополитически план, защото ситуацията се променя изключително бързо. Геополитическата ситуация започва да взима радикален завой, политическото противопоставяне се изменя изключително бързо ." Това каза в "Посоките на делника" политологът  Светлин Тачев от Социологическа агенция "Мяра"...

публикувано на 25.02.25 в 13:17

Защо расте броят на работещите пенсионери

Служебно преизчислените пенсии от 1 април 2024 г. са 350 718, почти с 15 000 повече в сравнение с 2023 година по данни на НОИ. На преизчисляване подлежат пенсиите, свързани с трудовата дейност на лицата. Това са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука или..

публикувано на 24.02.25 в 14:31

Правителството с опит да гарантира адекватни минимални работни заплати

Въвеждането на европейската директива за адекватни минимални работни заплати ще стане факт, увериха от социалното министерство. В момента се разработват промени в Кодекса на труда, включващи новата формула, по която ще се определя минималното възнаграждение. Намерението е в нормативния акт да запишат критериите, въз основа на които ще се определя..

публикувано на 24.02.25 в 12:18

Кметът на Ковачица: С малките неща започваме и вървим напред, за да има живец в селото

Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица.  Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава.  Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..

публикувано на 21.02.25 в 12:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Изключителният пример на видинските архипастири задължава към добри дела

С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните -  насока...

публикувано на 20.02.25 в 10:00