Светът на тийнейджърите- сега и преди

„На 15-16 години пият, пушат. По кръчмите са повече от нас-големите. Ние на техната възраст сме си играли още по площадките и сме се люляли по люлките.... Страх ме е, че и дъщеря ми може да поеме по този път- определено ще бъдем с много говорене и много повече възпитание в тая сфера, защото наистина…специално за наркотиците, алкохола. Това е нещо, от което наистина ме е страх..."

Велина каза, че и нейните родители са се притеснявали, и много са й говорили:

"Те може би донякъде са ми създали чувство за страх спрямо наркотиците, от гледна точка , че това е нещо лошо, което не трябва да се опитва и в случая нали.. не вървят нещата към хубаво, а само към лошо... Сега също начинът да се справим е да говорим.. Какво да й направя иначе- нито ще помогне, ако я заключа вкъщи, нито ще помогне, ако я пребия. Това за мен не е начин на възпитание на едно дете. Но според мен всичко си е да му говориш и да му обясниш.“

Велина не скри възмущението си от масовата и неконтролируема консумация на алкохол в тийнейджърските среди. Според нея това се наблюдава едва в последно време. Преди години обаче, нещата имали съвсем друг облик.

„Хубаво е човек да излезне, но не и до такава степен, че да пада по улиците. Много е грозно да видиш едно 16-17 годишно момиче как се е напило и повръща в градинката пред дискотеката. То е грозно и за едно момче, нали."

Но не младежите са виновни, твърди категорично майката. Основната причина за всичко това, което тя не одобрява в тийнейджърите, отдава на недоброто възпитание в семейството:

„Може би, според мен, не им се води донякъде грижа. Или ..не знам. Не мога да кажа. Неточен подход на родителя към детето. И затова се получава разминаването.“

Много младежи намират родителите си за постоянно изискващи, досадни и прекалено строги. Те много често се чувстват и неразбрани. Ивана и Димитър са на 16, но животът вече ги сблъсква с добрите и лошите си страни. Какво е правилното възпитание и къде се намира границата на свободата, разказва Ивана:

„Дават ми да излизам, но в определени часове. В смисъл до определени часове, не така отпуснато- да хвана пътя и да не се прибирам с дни и със седмици. Нали. Защото има и такива деца, които ги пускат и се прибират, когато те си искат. Mоите родители са ми казвали, че не е хубаво така. Казвали са ми определен час и аз го спазвам. Ако не се прибера тогава, вече конското започва и определено наказание например. Зависи.... Така, по заведения вечер по-рядко излизам, според мен на своя глава бих могла да изляза не по-рано от 17-годишна възраст.“

На друго мнение обаче е приятелят й Димитър. Макар и малко по-консервативен, той признава, че колкото и пораснал да се чувстваш на 17 или 18 години, това е възраст, на която все още не можеш трезво да взимаш важни решения.

„Поне до пълнолетие. Доколкото до това сами да тръгнем на своя глава… поне след 19-20 години, въпреки че битува мнението, че студентският живот е много по-зле отколкото детският. Всичко е с наркотици, дискотеки. Всичко е по-зле."

Според Димитър, младежите пушат и взимат наркотици, защото това е собственият им избор- не е въпрос до контрол:

„Това според мен няма контрол. Всичко си е до избор. Един човек решава какъв ще бъде. Това не влияе от възпитанието в семейството, родителите... Защото има деца, които не възприемат това, каквото им се говори. Родителите им казват едно, а те само казват „да“ и си вършат друго. Това си зависи от човека.“

Семейната среда не е единствен фактор за добро възпитание, според Митко. Така, както масово хората делят семействата, така той разделя училищата. А именно на „добри“ и „лоши“.

„В някои училища контролът е на доста високо ниво, в други изобщо го няма. Всичко си зависи от учителите, от директорите. Има учители ,които се държат много възпитано. Имат си уважение към учениците. Има такива, които нямат абсолютно никакво уважение и проблемите в семейството си ги пренасят в училище.“

Ако според Ивана и Димитър родителите трябва да упражняват контрол върху тийнейджърите, то за Моника възрастта от 16 години е напълно достатъчна, за да излизаш където искаш, когато и с когото си поискаш. А всеки опит за забрана от родителите е излишен!

„На 16 сме. Не сме толкова малки, че да не ни пускат или да ни слагат вечерен час. Аз принципно, ако ме питате, си излизам вечер.“

В нашето общество все още се битува схващането, че порочните практики, зависимостите и неадекватното поведение на младежите се дължи на нестабилна семейна среда и недостатъчно контрол от страна на родителите. Но кой родител може спокойно да каже, че е застрахован? И нима не сме ставали поне веднъж свидетели на случаи, в които деца от добри, високообразовани и интелигентни семейства, са поели по грешни пътища, осеяни с алкохол, наркотици, физическо и психическо насилие.

Предполага се, че днес децата трябва да са доста по-информирани по тези теми. А парадоксът е, че бройката на проблемните младежи нараства. Живеем във време, в което човек може да получи информация от много места. Полагат се постоянни усилия да се създаде комфортна, уютна и модерна среда за учениците в училищата. Провеждат се обучения и лекции от специалисти, предназначени да защитават децата, информирайки ги за рисковете и  последиците от порочните практики и попадането в неблагоприятна за тях среда. Въпросът, който си задават мнозина е, защо, въпреки положените усилия на хора и организации, не се наблюдават положителни резултати. Или поне не такива, каквито очакваме.

За хора като Лиляна Василева обаче, прекалената свобода в редица отношения, играе ръководна роля в поведението на младежите. Липсата на отговорност в днешните тийнейджъри, би довела до необратими последствия, твърди възрастната дама.

"Освободиха младите да могат да кажат и да правят каквото искат. Не е било така... По наше време не сме се страхували от нищо. Вечер ме е страх да се прибера. Вратите не съм си заключвала. А сега- железа, заключено. Страх ме е да не влезе некой, да те набият... 

...Нямат никаква отговорност младите. Предпочитат  да стоят тука на по една чашка кафе по цял ден, а да не работят. Дават им тия социални помощи. Родителите им, бабите, дядовците им дават пенсиите. Има много лоши деца дето бият възрастните и им взимат пенсиите на старите. Струва ми се, че много объркаха работата и особено училищата....

Преди учителят си имаше авторитет и тежест. А сега какво? Те не могат, не смеят да кажат на децата нищо . Защото и родителите са виновни за това. Сега родителите отиват да се бият с учителите...“

Съвременните родители са разделени само с едно поколение от днешните тийнейджъри. Оказва се обаче, че проблемите, с които се сблъскват младежите сега, са доста по-различни от тези, с които са се сблъсквали повечето от родителите им на тяхната възраст.

Преди да бързаме да съдим децата си за импулсивното им и понякога често влудяващо поведение, запитвали ли сме се, дали зад него не се крие реална причина? Тя не е задължително да бъде свързана с дежурните неща, за които повечето родители се притесняват- алкохолът, наркотиците или безразборното излизане. Това може да е мнението на околните, взаимоотношенията с ученици и приятели. Дори и с родители.. 

За света на тийнейджърите може да се говори много. Няма универсална формула, която да реши всичките им проблеми. И макар всеки родител да се стреми да защити детето си от всичко и всички, не бива да се пренебрегва това, че тази така проблемна у децата възраст е част от личностното им развитие. Нека да оставим младежите да водят някои от битките си сами, като им даваме сигурност, че имат нашата цялостна подкрепа в живота! Не бива да забравяме, че във всяко дете дреме един нов лидер и ние сме тези, които трябва да му подадем ръка, за да може то да го открие и прояви.